Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Разбойниците, които са убили съпруга ви… бандата на Берик ли беше?
— И ние така помислихме отначало. — Косата на лейди Мария беше посребряла, но тя все още бе чаровна жена. — Убийците се пръснаха, след като оставиха Старите камъни. Лорд Випрен проследи една банда до Тържището, но там ги изгубил. Черния Уолдър поведе хрътки и ловци в Блатото на Хаг след другите. Селяните отричаха да са ги видели, но като ги подложиха на по-суров разпит, запяха друга песен. Говореха за едноок мъж и за друг, с жълт плащ… и за жена, загърната в наметало и с качулка.
— Жена? — Човек да помисли, че Белия фавн е научила Мерет да стои настрана от брантии разбойнички. — Имаше една жена в Братството на Кралския лес.
— Знам за нея. — „Как не, след като си остави дамгата върху мъжа ми“, намекваше тонът й. — Казват, че Белия фавн била млада и красива. Тази забулена жена не е нито едното, нито другото. Селяните, които са я видели, са убедени, че лицето й било раздрано и с белези, а очите й били страшна гледка. Твърдят, че тя предвождала разбойниците.
— Предвождала ги? — Беше му трудно да го повярва. — Берик Дондарион и червеният жрец…
— …не са ги видели. — Лейди Мария го каза съвсем убедено.
— Дондарион е мъртъв — избуботи Силния глиган. — Планината е забил нож в окото му, имаме хора, които са го видели.
— Това е едната приказка — намеси се Адам Марбранд. — Други казват, че лорд Берик не може да бъде убит.
— Според сир Харвин това са лъжи. — Лейди Амерей засука кичурче коса на пръста си. — Той ми е обещал главата на лорд Берик. Много е галантен. — Страните й се изчервиха под сълзите.
Джайм си спомни за главата, която бе поднесъл на Пия. Само дето не чу кикота на малкия си брат. „Къде се дяна даването на цветя на жените?“, щеше да попита Тирион. Щеше да добави и няколко по-цветисти думи по адрес на Плум, макар че галантен нямаше да е сред тях. Братята на Плум бяха едри месести типове с дебели вратове и червендалести лица; шумни и похотливи, бързи на смях и бързи на гняв, и бързо прощаваха. Харвин беше друга порода Плум — с корав поглед и мълчалив, непрощаващ… и смъртно опасен с чука в ръката. Добър мъж да командва гарнизон, но не и мъж за любов. „Макар че…“ Джайм се взря в лейди Амерей.
Слугите разнасяха рибното блюдо — речна щука, печена с дъхави билки и скълцани орехи. Дамата на Лансел я опита, одобри я и нареди първата порция да се поднесе на Джайм. Докато поставяха платото пред него, тя се наведе над стола на съпруга си и докосна златната му ръка.
— Вие бихте могли да убиете лорд Берик, сир Джайм. Убили сте Смеещия се рицар. Моля ви, милорд, от все сърце ви моля, останете и ни помогнете да се справим с лорд Берик и Хрътката. — Бледите й пръсти погалиха неговите златни.
„Да не би да си мисли, че го усещам?“
— Мечът на Утрото уби Смеещия се рицар, милейди. Сир Артур Дейн, по-добър рицар от мен. — Джайм издърпа златните си пръсти и отново се обърна към лейди Мария. — Докъде е проследил Черния Уолдър тази забулена жена и хората й?
— Хрътките му отново са хванали миризмата им на север от блатото — отвърна старата дама. — Кълне се, че бил на не повече от половин ден зад тях, когато изчезнали в Шийката.
— Да изгният там — заяви бодро сир Кенос. — Ако боговете са добри, ще ги глътне плавунът или ще ги изядат лъвогущерите.
— Или ще ги приберат жабоядците — рече сир Дануел Фрей. — Не изключвам блатните хора да предлагат подслон на разбойниците.
— Де да бяха само те — въздъхна лейди Мария. — Някои от речните лордове също са като ръка в ръкавица с хората на Берик Дондарион.
— Простолюдието също — изсумтя дъщеря й. — Сир Харвин казва, че ги крият и ги хранят, а като ги попита накъде са заминали, лъжат. Да лъжат собствените си господари, моля ви се!
— Заповядайте да им отрежат езиците! — подкани ги Силния глиган.
— Големи отговори ще получите тогава, няма що — каза Джайм. — Ако искате помощта им, трябва да ги накарате да ви заобичат. Точно това направи Артур Дейн, когато тръгнахме срещу Братството на Кралския лес. Плащаше на селяците храната, която изяждахме, отнасяше тъжбите им на крал Ерис, разшири пасищата около селата им, дори им спечели правото да секат дърва всяка година и да свалят по някоя от кралските сърни през есента. Горските хора разчитаха на Тойн да ги защити, но сир Артур направи за тях повече, отколкото Братството можеше изобщо да се надява, и ги спечели на наша страна. След това останалото беше лесно.