Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Срещу този човек не бива да се води дело! — извика главният прокурор, стана и закръстосва с големи крачки кабинета си. — Навярно е сложил писмата на сигурно място…
— Зная къде — каза Камюзо.
С тези си единствени думи следователят зачеркна всякакви предубеждения на главния прокурор против него.
— Да чуем!… — каза господин дьо Гранвил, като сядаше.
— Като идвах от къщи към Съдебната палата, размислих много дълбоко по това отчайващо дело. Жак Колен има леля, истинска, не измислена, за която политическата полиция е изпратила сведения в Префектурата. Той е възпитаникът и богът на тази жена, сестра на баща му, която се нарича Жаклин Колен. Тази нахалница има магазинче за дамски принадлежности и благодарение на връзките, които си е създала в тази търговия, е успяла да проникне в много семейни тайни. Жак Колен може да е поверил съхраняването на спасителните за него писма само на нея; да я арестуваме…
Главният прокурор хвърли на Камюзо лукав поглед, който като че ли казваше: „Този човек не е толкова глупав, колкото го мислех вчера, само че е още млад и не умее да държи юздите на Темида.“
— Но — продължаваше Камюзо, — за да успеем, трябва да изменим всички мерки, които взехме вчера, затова дойдох да искам от вас съвет и да получа нарежданията ви…
Главният прокурор взе ножа за разрязване на книги и почука лекичко с него по ръба на масата с движение, присъщо на всички потънали в размисъл хора.
— Три големи семейства в опасност! — възкликна той. — Не бива да допуснем нито една неуместна постъпка!… Вие сте прав, да последваме преди всичко правилото на Фуше: „Да арестуваме!“ Жак Колен трябва веднага да бъде върнат в единичната килия.
— По този начин признаваме, че е каторжник! А това значи да се хвърли петно на паметта на Люсиен…
— Каква отвратителна история! — каза Гранвил. — Във всичко се крие опасност.
В този миг директорът на „Консиержри“ влезе, без да чука; а кабинетът на главния прокурор е така добре охраняван, че само близките на прокуратурата могат да чукат на вратата.
— Господин графе — каза господин Голт, — арестуваният на име Карлос Ерера желае да говори с вас.
— Разговарял ли е с някого? — запита главният прокурор.
— Със затворниците, защото е на двора от около седем часа и половина. Видял се е и с осъдения на смърт, който, изглежда, също е разговарял с него.
Спомняйки си една дума на господин Камюзо, осенила го като лъч светлина, господин дьо Гранвил съзря ползата, която можеха да имат от признаването на дружбата на Жак Колен с Теодор Калви, за да получат писмата.
Един театрален ефект
Щастлив, че намира причина за отлагане на смъртната присъда, главният прокурор кимна на господин Голт да отиде при него.
— Възнамерявам — каза му той — да отложа екзекуцията за утре; но това отлагане да не се разбере в „Консиержри“. Никому нито дума. Да излезе така, че уж палачът отишъл да следи за подготовката на екзекуцията. Изпратете ми под много добра охрана испанския свещеник, искат го от испанското посолство. Стражата да преведе Карлос Ерера по вашата стълба, за да не може да се срещне с никого. Предупредете хората си да го държат от двете страни и да не го пускат до вратата на кабинета ми. Сигурен ли сте, господин Голт, че този опасен чужденец е разговарял само със затворниците?
— А! Точно когато излизаше от килията на осъдения на смърт, една дама пожела да го види…
Тук двамата съдебни сановници размениха по един поглед, но какъв поглед!
— Каква дама? — запита Камюзо.
— От неговата енория… някаква маркиза — отговори господин Голт.
— От зло по-зло! — извика господин дьо Гранвил, като гледаше господин Камюзо.
— Жандармите и надзирателите ги заболя главата от нея — продължи господин Голт объркан.
— Във вашата служба няма незначителни неща — каза строго главният прокурор. — „Консиержри“ не току-така е обградена със стени. Как е влязла тази жена?
— С редовен пропуск, господине — отговори директорът. — Тази отлично облечена дама, която бе придружена от лакей с ливрея и от друг прислужник и бе с великолепен екипаж, дойде да види изповедника си, преди да отиде на погребението на онзи нещастен младеж, чието тяло наредихте да вдигнат…