Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Арнос остана да стои зад нея, но кинжалът падна от ръката му. Той погледна кръвта, която се стичаше от дупката в гърдите му. Болтът беше пронизал и двамата.
После нададе вик, изпълнен с протест и ужас. Това беше задушаващ вопъл, но само един, за друг нямаше сили, ръцете му зашариха по гърдите, сякаш смяташе, че може да отмие раната, ако действа достатъчно бързо.
Тави започна да се приближава към него, а Арарис — да пристъпва отзад.
Арнос започна да издава безнадеждни, тихи звуци, приличащи на хриплива кашлица, на устните му се появиха мехурчета кръв. Ръцете му продължиха да се движат, но пръстите сякаш не му се подчиняваха и само безсмислено размазваха кръвта, извираща от огромната рана, която канимското оръжие бе направило в гърдите му.
Тави подаде сигнали на маратите. Стрелец. Там. Намерете го.
Варварите хукнаха към руините, очите им искряха. Нощното им зрение нямаше да позволи на невидимия убиец да се скрие.
— Лечител! — извика Тави. — По-бързо!
Арнос хвърли поглед към Тави, изпълнен с жалка благодарност, и се опита да хване младежа с безполезните си ръце.
Тави отблъсна с едно движение ръцете на Арнос, а със следващото нанесе презрителен удар по лицето му с обратната страна на ръката си.
Арнос падна на земята и се стовари настрани, клатейки глава. Той се опита да говори, но кръвта заглуши всичко, което искаше да каже.
— За жената. Не за теб — Тави приклекна до Арнос и добави. — Правя ви подарък, който най-вероятно не заслужавате, сенаторе. Тази смърт е по-добра от онази, която канимите биха подготвили за вас.
Главата на Арнос потрепна и очите му се разфокусираха. Той направи няколко неконтролирани движения, изражението му се изкриви в агония.
Тави не искаше да изпитва ужаса, болката и объркването на мъжа, но все пак го направи. Логично е, че с действията си той заслужаваше много повече, отколкото получаваше, но той все още си оставаше човек, сънародник на Тави, който в един идеален свят Тави би защитил от собствените му амбиции.
Арнос умря там, в локва от собствената си кръв, изплашен, самотен, сломен.
Тави не искаше да губи време да оплаква глупак, но изпитваше съжаление заради ненужната смърт на толкова много алеранци. Дори и на сенатора.
Такива неща не трябва да се случват на никого.
Тави придърпа плаща на Арнос над главата му, покривайки лицето, след което попита Арарис:
— Как е тя?
— Не е добре — отговори Арарис. Той беше откъснал парче от наметалото си, беше го сгънал няколко пъти и го беше притиснал към гърба й. — Пулсът е много слаб. Мисля, че има дупка в белия дроб и може би там се натрупва кръв. Не смея да я преместя и… — Арарис замръзна за секунда, после се наведе напред, ноздрите му се разшириха.
— Какво?
— Мисля… мисля, че този болт е бил отровен.
Тави се наведе и подуши. От раната в предната част на тялото на перачката се усещаше слаб специфичен мирис на нещо остро, напомнящо миризма на лимон.
— Тук има белина — каза той. — Маестро Килиан ни научи да я разпознаваме. Тази отрова ускорява сърцебиенето на жертвата, докато то не се пръсне. А също и ослепява. Не знам каква е другата миризма.
— Гранясало гарово масло — каза Арарис.
— Само съм чел за него. Сигурен ли си?
— Повече от сигурен.
— Врани — каза Тави. — Това е жената на Първото копие.
Арарис поклати глава.
— Нямала е късмет, бедната.
— Насам! — извика зад тях Кайтай. Миг по-късно тя се появи, придружена от маратите и трима уморени лечители, включително трибун Фос.
Мечкоподобният трибун веднага прегледа раната и изслуша обясненията на Тави за отровата.
После той и другите лечители сложиха жената на носилка възможно най-внимателно и я отнесоха, а маратите заеха позиция около Тави.
Тави проследи носилката с поглед и разтри чело с ръка.
— Дайте ми два коня. Вържете покойния сенатор на единия от тях.
— Не можеш да отидеш при канимите — каза Арарис. — Те не играят честно. Само виж какво направиха с Арнос.
Тави поклати глава и се изправи. Вдигна хоризонтално ръка и каза:
— Арнос беше приблизително толкова висок.
— Да — съгласи се Арарис.
— А жената беше извита назад, темето й беше на нивото на главата му.
— Да.
— Раната на Арнос беше в центъра на гърдите му. Нейната беше на същото място и същото ниво, но леко вдясно, защото стоеше малко встрани.