Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Най-накрая той се справи, сложи отровния болт в улея на балистата и вдигна оръжието.
Възцари се тишина, въздухът сякаш се сгъсти в очакване.
Дуелът приключи.
Маркус внимателно вдигна оръжието си, замря и зачака да се появи победителят.
Глава 57
Исана си каза, че няма да отиде да гледа дуела, когато има толкова много ранени, които изискват грижи.
Тя напълно се потопи в работата, пропускайки своите чувства заедно с Рил през всяко ранено тяло.
Човек на име Фос, офицерът, отговарящ за корпуса на лечителите, погледна как тя оказва помощ на първия човек, когото доведоха, после кимна и веднага започна да раздава заповеди.
Исана скоро осъзна, че се занимава с мъжете с най-тежките и болезнени наранявания.
При един нещастник очите бяха брутално изрязани с някакво оръжие. Друг младеж беше пострадал от нещо, което приличаше на удар с копие в гениталиите му.
На трети лекуваха счупена гръдна кост, но той не дойде в съзнание — лечителят, който го беше лекувал преди това, не беше усетил нараняването на сърцето му — беше свършил работата си неуверено и немарливо.
Исана напълно се потопи в работата, лекувайки ранените в монотонен ритъм, след което ги потапяше в сън. Тя не знаеше на колко хора е помогнала, но в паузите между всеки ранен смътно разбираше, че би трябвало да е паднала от изтощение още след първата партида.
Разбира се, тя се чувстваше изморена, но започна да работи доста по-лесно и по-бързо, сякаш нейното „докосване“ изведнъж стана с порядък по-чувствително, което й позволяваше да определя точно къде е нанесена щетата и да насочи лечебната сила на фурията си с по-голяма точност и изящество.
Всъщност не толкова способностите й се бяха увеличили, колкото тя се научи да хаби по-малко енергия за същата работа.
— Последният — промърмори тя, отпускайки още едно ранено младо тяло в лечебната вана. Това беше висок млад мъж с добре развита мускулатура, краката, коремът и гърдите му бяха покрити с ужасни изгаряния.
Исана потръпна и се зарадва, че бедният легионер е в безсъзнание. Такива изгаряния предизвикваха непоносима болка и ако способността й да лекува беше нараснала, то издържането на страданието на другите оставаше за нея пак същото изпитание.
Легионерът беше поставен във ваната и когато Исана подхвана главата му, за да се увери, че той няма да се плъзне под вода, тя с изненада разбра, че познава този мъж.
Това беше Макс, приятелят на Тави.
Тя затвори очи и пристъпи към работа с твърда, решителна настойчивост. Изгарянията бяха едни от най-тежките рани за изцеление, тя би казала дори най-тежките, ако не беше имала опит в продължение на няколко седмици с почти неспирно изцеление на болен с инфекция, предизвикана от гранясало гарово масло, попаднало в раната.
Въпреки че изгарянията не приличаха на онзи гноен кошмар, те бяха достатъчно лоши и предвид огромната загуба на кръв състоянието на ранения Макс беше критично. Тя насочи вниманието си към осакатената плът и с помощта на Рил започна да възстановява плътта.
Тя продължи да обработва раните и да намаля щетите до степен, при която вярваше, че няма да останат отвратителни белези, но младежът прекалено отслабна и тя не посмя да натисне още.
След всички тези усилия Исана отстъпи назад и кимна уморено на санитаря. Веднага след като Макс беше сложен в леглото, тя се отпусна и избърса ръцете си с кърпа.
— Милейди — каза глас зад нея. — Ако някога се нуждаете от работа, мога да ви предложа длъжност старши подтрибун и веднага да ви назнача на максимална заплата.
Исана се обърна и видя наблюдаващия пренасянето на Макс Фос да клати глава.
— Врани — каза легионерският лечител. — В един идеален свят вие бихте получили моята длъжност.
Тя уморено се усмихна.
— Благодаря, трибун. Сигурна съм, че вие бихте направили същото.
Фос изсумтя.
— Вие върнахте очите на човека, милейди. Това е фина работа и аз съм срещал не повече от двама или трима лечители през целия си живот, които биха могли да го направят. И една от тях е Върховна лейди. Вие свършихте повече работа от тримата ми лечители, взети заедно, при това за два пъти по-малко време. Вие притежавате забележителен дар — той сведе глава пред нея. — Благодаря ви.