Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— А си мислех, че аз съм направил бъркотия — каза той накрая.
— Бъркотия ли, сър? — попита Тави.
Той съзнателно избягна почетното обръщение „Първи лорд“, което се използваше от цялата Империя, но не и от близки роднини. В същото време Тави не се чувстваше толкова смел, че да нарече стареца „дядо“.
— Не съм съвсем сигурен какво имате предвид.
— Не се прави на много умен, Тави — каза Гай.
За изненада на Тави, това прозвуча точно както когато в Бърнардхолт чичо му Бърнард го порицаваше след поредната му нестандартна идея.
— Магнус се е свързал с вас с помощта на монета? — попита Тави. — Предполагам, че е поел ролята на пазач по ваша заповед.
— Още щом се възстанових от шока — каза Гай.
Той мина покрай Тави, оглеждайки стаята.
— Кой ти каза? Арарис или майка ти?
— Арарис — каза тихо Тави.
— Мммм. Лошо — въздъхна Гай.
— Това, че знам?
— Начинът, по който си разбрал. Тя го криеше от всички. Арарис я подкрепи — той поклати глава. — Макар че кой знае. Може би това е за добро. Може би мълчанието те защитаваше по-добре, отколкото моята сила можеше да те защити. Въпреки че сега с всичко това е свършено.
— Сър?
— Трябва ясно да разбереш, Октавиан — тихо произнесе Гай, — че огромен брой хора няма да се зарадват от появата на наследник. Те ще те унищожат.
— Те ще се опитат — парира Тави.
Гай за миг го погледна внимателно, след което огледа наоколо.
— Нямаш фурии. Но си победил Наварис. И се усеща докосване… — той внимателно погледна Тави. — Твоите способности?
Тави спокойно кимна.
Гай пристъпи напред и внезапно се напрегна.
— Предполагах, че това може да се случи. Какво успя да овладееш?
— Смесено призоваване — каза Тави. — Земя, метал, вода, въздух.
Гай вдигна вежди.
— Но не и определено? Нямаш конкретна фурия, която да откликва на твоя призив?
Тави поклати глава.
— Това звучи обнадеждаващо. Предполагам, че способностите ти ще продължат да се развиват, но… в момента те може да не са достатъчни, за да те защитят.
— Досега се справях доста добре — засегна се Тави.
Гай се намръщи.
— Не бъди глупак. Досега ти беше малко неудобство и не беше лесно да те достигнат. А сега вече си цел — а никой не е недосегаем, Тави. Твоят баща не беше.
Гай спря и се закашля. Раздадоха се хрипливи звуци.
Тави се намръщи и наведе глава.
— Сър? Добре ли сте? Изглеждате малко… — искаше да каже „болен“, но бързо се поправи — … бледен.
— Дали съм добре? — тихо повтори Гай. — Млади човече, аз ти заповядах да останеш тук и да наблюдаваш Арнос. Вместо това ти се държа като заблуден глупак, арестуваха те, избяга, свърза се с пирати, нападна проклетата Сива кула и измъкна най-важния затворник в цяла Алера.
— Сър — започна Тави, — разбирам как изглежда всичко…
Гай продължи, без да го слуша.
— И с това твоите истории не свършиха. Ти се върна тук, разкри произхода си на целия свят, предизвика проклетия старши сенатор на дуел и сякаш това не ти беше достатъчно, сключи примирие с врага, извършил най-мащабното нашествие в Алера за цялата й история, който е поддържан от легион въоръжени бунтовници и хлапета!
Повишеният глас на Гай отекваше от стените на обширната стая с гръмотевично ехо.
— Играеш си на политика, без да мислиш как твоите действия ще се отразят на бъдещето! Ти разруши, не, потъпка законите на Империята! Изобщо осъзнаваш ли какви си ги надробил?
Осъзнаването, че Първият лорд е ядосан, караше всички да стоят по-далеч от стаята, неговият неприкрит гняв разтресе стените, а лампите затрептяха в унисон с обвиненията му.
Тави осъзнаваше, че всеки гражданин на Империята на негово място би свел поглед пред разярения Първи лорд. Благоразумието някъде в крайчеца на съзнанието на Тави му препоръчваше да направи точно това.
Но вместо това Тави изправи плещи, стисна зъби и безстрашно пристъпи напред, за да се окаже лице в лице с Първия лорд.
— Осъзнавам какво направих — спокойно каза Тави. — Следвах вашите заповеди, доколкото ми е във възможностите. Защитих невинни алеранци, които в противен случай щях да осъдя на смърт. Използвах най-добрия транспорт, за да измъкна затворник от Кулата — затворник, на който между другото и двамата дължим живота си и който бе несправедливо затворен в продължение на четири години, само за да се спазят формалности. После се върнах тук, заведох Варг на среща с командирите на канимите и използвах информацията, която ми предоставиха, за да отстраня един убиец, един предател-слайв от власт, и видях нещо, което изглеждаше почти като тържество на справедливостта. А след това водих преговори, за да спечеля за съюзник на Империята най-голямата, най-обучената и най-разрушителна войска, които Алера някога е виждала.