Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Един от тях се приземи в пространството, разчистено от Бойните врани за майката на Тави, и извика нещо на Ерен. След това се втурна в тълпата.
Тави му сигнализира да остане и да защитава, поверявайки му охраната на Исана.
Ерен кимна и подаде ответен знак, че е разбрал, който много приличаше на поздрава на легиона, след което приближи към изглеждащата разстроена и объркана Исана.
И нищо чудно, помисли си Тави. Дори на покрива бурята от емоции сред тълпата отдолу дразнеше усещанията му. А майка му би трябвало да е почти припаднала.
Тави се обърна и погледна към стената, където чакаше Арарис. До тази вечер той никога не беше правил скок с такава дължина и досега способността му да скача беше чисто теоретична, докато не го направи.
Щеше да се изненада, ако успееше да го направи без гонещата го кървава маниачка зад себе си.
Но нямаше избор. Така или иначе нямаше как да мине по земята през все още ревящата тълпа.
И той се съсредоточи върху намерението си, набирайки сила от камъка под него и скорост от нощния бриз, след което отново прелетя през пространството между стените.
Приземи се твърде тежко и се блъсна в масивната каменен зъб на кулата, преди да успее да спре. Бронята частично смекчи удара и той се оттласна от камъка, докато Арарис приближаваше към него.
— Арнос! — изхриптя Тави.
Арарис кимна и очите му се съсредоточиха върху тълпата отдолу.
— Виждам го.
— След него — каза Тави.
Арарис хукна по зъбците и Тави го последва, като се взираше надолу, докато не видя фигура в кафяв плащ с качулка, грубо проправяща си път през тълпата в посока към разрушения град.
После Арнос рязко спря и започна да отстъпва. Тави погледна покрай него и видя двама марати, приклекнали на стената пред Арнос, а вятърът развяваше боядисаните им гриви.
— Насам! — каза Тави. Той се обърна към друга стълба, издълбана в стената, пробяга няколко стъпала, след това опря ботуши в краищата на стълбата и бързо се плъзна надолу, докато накрая скочи на земята.
Обърна се и преди да направи и две крачки, Арарис скочи на земята зад него. Сингуларът изтича покрай Тави, извади меча си и се втурна напред, мимоходом нанасяйки удари по камъните под краката си.
Всеки удар изтръгваше сноп искри, проблясъци светлина, а Арарис изрева в движение:
— Направете път!
Тълпата се раздели пред него.
Тави продължи напред, ориентирайки се по сигналите на маратите, които обграждаха Арнос с постепенно свиващ се пръстен в класическата ловна тактика.
Никой от тях, забеляза той, не предприемаше реални опити за задържане на сенатора. Строгото им отношение към чуждата собственост ги възпираше. Арнос беше преди всичко враг на Тави.
Изключвайки всякакви практически съображения, които могат да повлияят на ситуацията, те нямаше да оспорят правото на Тави да се разправи с него.
Тави настигна Арнос, когато задъханият сенатор се промъкваше през тълпа придружители, събори един старец и хвана някаква жена за ръката. Той я разтърси, като изръмжа нещо, което Тави от шума не успя да разбере.
— Гунтус Арнос! — изрева Тави.
Главата на Арнос рязко се обърна.
Той се озъби, погледът му излъчваше отчаяние, и повлече жената за косата, използвайки тялото й като щит между себе си и Тави. После извади кинжал със свободната си ръка и го притисна към гърлото на жената.
— Не това беше планът! — извика Арнос.
Арарис направи няколко стъпки вляво, а Тави — вдясно.
В някакъв момент Тави отново извади меча си. Донякъде шокиран, той разпозна в жената приятелката на Първото копие. Шумът на легионерите и цивилните около тях стана объркан и започна да утихва.
— Всичко приключи, Арнос! — каза Тави. — Свали ножа!
— Не! — изплю Арнос. — Не искам! Това не би трябвало да приключи така!
— Вече приключи — отговори Тави. — Пусни жената.
— Безумие! — възкликна Арнос и разтърси юмрука, в който беше стиснал косата й. — Това е безумие! Не можеш да оставиш това да продължава! Ти не можеш…
Внезапно и Арнос, и жената потръпнаха, а стоманеният връх на огромен болт, изстрелян от канимска балиста, цъфна от гърдите й.
Лицето на жената побеля и очите й се завъртяха. Коленете й се огънаха и тя бавно се плъзна към земята, ръцете й бяха разперени встрани, а отворената й уста се обърна към небето.