Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Тасенбаум — съгласи се Мариан. — Тя без съмнение ти е предала част от онова, което Джейк й е казал, преди да умре, но най-вероятно има и нещо друго. Не казвам, че го е премълчала — по-скоро го е сметнала за маловажно. Ще я накараш ли да си припомни всичко, което й е казал твоят приятел, преди всеки от вас да поеме по своя път?
— Да — обеща Роланд. Разбира се, че щеше да го направи, ала не вярваше, че Джейк би предал съобщението на Еди на нея. Мъжът си даде сметка, че почти не се е сещал за Ко, откакто паркираха колата на Айрийн, но рунтавелкото беше с тях, естествено; най-вероятно сега лежеше в краката й, докато тя го чакаше в малкия парк, обляна от топлите лъчи на юнското слънце.
— Добре — каза тя. — Това е хубаво. Да продължаваме нататък.
Тъмнокожата жена издърпа средното чекмедже на бюрото си и извади оттам подплатен плик и малка дървена кутийка. Сетне подаде плика на Нанси Дипно, а кутийката сложи пред себе си.
— Следващото нещо ще научиш от Нанси — обяви тя. — Бъди кратка, Нанси, защото както се вижда, този мъж гори от нетърпение да си тръгне.
— Давай! — тропна с бастун Моузес Карвър.
Девойката погледна първо към него, после към Роланд… или по-скоро някъде около Роланд. Руменината се завръщаше на лицето й и тя изглеждаше смутена.
— Стивън Кинг — започна тя, прочисти гърлото си и го каза отново. Явно не знаеше как да продължи. Страните й почервеняха.
— Поеми си дълбоко въздух — посъветва я Стрелеца — и го задръж.
Тя направи каквото й каза.
— Сега го издишай.
Девойката направи и това.
— Кажи ми сега това, което имаш да ми казваш, Нанси, племеннице на Арон.
— Стивън Кинг е написал към четирийсет книги — започна тя и въпреки че страните й бяха зачервени (Роланд предполагаше, че скоро ще разбере на какво се дължеше вълнението й), гласът й вече бе по-спокоен. — Голяма част от тях, включително и първите му произведения, са свързани с Тъмната кула по един или друг начин. Сякаш още от самото начало е мислел за нея.
— Според мен думите ти са верни — рече Роланд и стисна ръцете й. — Благодаря ти.
Това сякаш я успокои още повече.
— Сега за калвинистите — продължи Нанси. — Трима мъже и две жени с литературни познания четат творбите на Стивън Кинг всеки ден от осем сутринта до четири следобед.
— Не просто ги четат — обади се Мариан. — Слагат бележки относно мястото на действието, героите, тематиката… дори и според присъствието на популярни запазени марки и търговски продукти в текста.
— Част от работата им се състои в това да търсят препратки към хора, живели или умрели в Ключовия свят — каза Нанси. — Истински хора, с други думи. Както и да намират всичко, свързано с Тъмната кула, естествено. — Тя подаде подплатения плик на Роланд. Когато Стрелеца го взе, почувства, че вътре може да има само книга. — Ако Кинг изобщо е писал книга за Ключовия свят, Роланд — искам да кажа, извън поредицата за Тъмната кула, — според нас това е тя.
Стрелеца погледна въпросително към двете жени, те му кимнаха и той отвори плика. Вътре имаше доста дебел том с червено-бяла корица. На нея се виждаше името на Стивън Кинг, придружено от една-единствена дума.
„Червено за Краля, Бяло за Артур Елд — помисли си той. — Бяло над червеното, такава е волята на Ган завинаги.“
Или пък беше просто съвпадение?
— Какво пише тук? — попита Роланд, посочвайки заглавието.
— „Безсъние“ — отвърна Нанси. — Означава…
— Знам какво означава — прекъсна я Стрелеца. — Защо ми давате тази книга?
— Понеже историята е свързана с Тъмната кула — рече племенницата на Арон Дипно. — И защото в нея има един персонаж на име Ед Дипно. Той е главният злодей в романа.
„Главният злодей в романа — помисли си Роланд. — Ето защо бузите й пламнаха.“
— Имате ли някой роднина, който да се казва така? — попита мъжът.
— Имахме — уточни девойката. — В Бангор — града, за който всъщност пише Стивън Кинг, когато разказва за Дери, какъвто е случаят и с този роман. Истинският Ед Дипно е умрял през 1947 — годината, в която е роден Кинг. Бил е счетоводител — тих и кротък като агънце. Героят от „Безсъние“ е психопат, който попада под властта на Пурпурния крал. Той иска да превърне един самолет в бомба и да го взриви в небостъргач, избивайки хиляди хора.
— Молете се нивга да не се случи — продума мрачно престарелият мъж, докато се взираше замислено в назъбените очертания на Ню Йорк. — Бог знае, че не е невъзможно.
— В книгата планът му не успява — продължи Нанси. — Макар че някои хора са убити, главният герой на романа — един старец на име Ралф Робъртс — успява да предотврати най-лошото.