Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Нанси ти е казала да прочетеш написаното на плочата в Градината на Лъча — каза Мариан. — Ти…
— Градината на Лъча, кажете Госпот! — прекъсна я Моузес Карвър. Докато вървяха по коридора към кабинета на дъщеря му, той бе взел едно бастунче от стойката за бастуни във формата на слонче и сега потропа с него по скъпия килим. Мариан понесе търпеливо намесата му. — Кажете Госпот-бомб!
— Неотдавнашното приятелство на баща ми с преподобния Хариган, който изнася проповеди долу, не е от най-щастливите събития в живота ми — въздъхна тъмнокожата жена. — Но както и да е. Прочете ли надписа на плочата, Роланд?
Мъжът кимна. Нанси Дипно бе използвала различна дума — знак или сигул, — но той знаеше, че става въпрос за едно и също нещо.
— Буквите, които се превърнаха във Великите букви. Да, прочетох ги.
— И какво пишеше там?
— „ДАР ОТ КОРПОРАЦИЯ «ТЕТ» В ЧЕСТ НА ЕДУАРД КАНТОР ДИЙН И ДЖОН «ДЖЕЙК» ЧЕЙМБЪРС“. — Направи пауза. — После имаше „Кам-а-кам-мал, Прия-той, Ган де-лах“, което значи нещо от рода на „БЯЛО НАД ЧЕРВЕНОТО, ТАКАВА Е ВОЛЯТА НА ГАН ЗАВИНАГИ“.
— Пред нас гласи: „ДОБРО НАД ЗЛОТО, ТОВА Е ВОЛЯТА НА ГОСПОД“ — уведоми го Мариан.
— Хвала на Бога! — извика Моузес Карвър и тропна с бастуна си. — Нека Първоначалието се надигне отново!
В този момент някой почука на вратата и жената, която си говореше сама, влезе, понесла сребърен поднос. Роланд се изуми, когато видя малката черна дръжка, увиснала пред устните й, и тънката метална пластинка, която изчезваше под косата й. Сигурно това бе някакво приспособление за говорене на разстояние. Нанси Дипно и Мариан Карвър й помогнаха да сервира димящите чаши кафе и чай, купичките със захар и мед и чинийката със сметана. Имаше и плато със сандвичи. Стомахът на Роланд изкъркори. Помисли си за приятелите си, които лежаха в земята — никога вече нямаше да хапнат сандвичи — и за Айрийн Тасенбаум, която седеше в парка от другата страна на улицата и го чакаше търпеливо. Всяка една от тези мисли бе достатъчна, за да убие апетита му, ала стомахът му продължи да издава безсрамните си звуци. В крайна сметка си взе един сандвич, изсипа препълнена лъжица със захар в чая си, след което добави прилично количество мед. Щеше да свърши работата си колкото се може по-бързо и да се върне при Айрийн час по-скоро, но междувременно…
— Да ти е сладко, сър — каза Моузес Карвър и сръбна от горещото си кафе. — Дъвчеш го със зъби, минава през устата, после през червата показват се…
— Татко, престани! — прекъсна го Мариан, след което продължи: — Двамата с татко имаме къща на Монтоук Пойнт — рече, докато слагаше сметана в кафето си — и прекарахме там последния уикенд. В събота около пет и петнайсет следобед ми се обади един от тукашните охранители. Те работят към асоциация „Хамаршолд“, но корпорация „Тет“ им плаща солидни премии, ето защо узнаваме… определени неща веднага щом се случат. Наблюдаваме плочата във фоайето с още по-голям интерес, откакто наближи деветнайсети юни, Роланд. Дали ще се изненадаш, ако ти кажа, че докъм пет и петнайсет надписът гласеше: „ДАР ОТ КОРПОРАЦИЯ «ТЕТ» В ЧЕСТ НА СЕМЕЙСТВО БИЙМ75 И В ПАМЕТ НА ГИЛЕАД“.
Роланд се замисли над това, сетне отпи от чая си (беше горещ, силен и хубав) и поклати глава.
— Не.
Мариан се приведе още по-напред.
— И защо смяташ така?
— Защото между четири и пет до събота следобед нищо не беше сигурно. Дори и Разрушителите да бяха спрели, нищо не бе ясно — всичко зависеше от съдбата на Стивън Кинг. — Той огледа лицата им. — Знаете за Разрушителите, нали?
Мариан кимна.
— Не в подробности, но ни е известно, че Лъчът, който са се опитвали да разрушат, сега е в безопасност и че не е в толкова тежко състояние, че да не може да се възстанови. — Тя се поколеба за миг, сетне каза: — Знаем и за загубата ти. И за двете ти загуби. Толкова съжаляваме, Роланд.
— Тия момци сега са на сигурно място в обятията на Исус — обади се баща й. — А дори и да не са, поне са заедно на полянката в края на пътя.
Роланд, който искаше да повярва на всичко това, кимна и им благодари, след което се обърна към Мариан:
— Животът на писателя висеше на косъм. Бе ранен, и то много лошо. Джейк умря, за да го спаси. Той се хвърли между Кинг и микромобила, който отне живота му.
— Стивън Кинг ще оживее — каза Нанси. — И отново ще пише. Знаем това от сигурен източник.
75
Beam (англ.) лъч. — Б. пр.