Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Видя го! — извика Моузес Карвър. — Видя го, нали? Както и всички тук! Кажете Господ! Сега вече можеш да кажеш на внуците си, че си зърнала Ескалибур, меча на Артур, защото и двете са едно и също нещо!
Роланд подаде револвера на баща си на Мариан. Знаеше, че тя ще поиска да го вземе, за да се увери в самоличността му, че трябваше да направи това, преди да го допусне в утробата на корпорация „Тет“ (където погрешният човек можеше да нанесе непоправима вреда), но за миг тя просто бе неспособна да изпълни задължението си. После жената възвърна самоконтрола си и пое пистолета с треперещи пръсти; очите й се разшириха от изумление, когато почувства тежестта му. Като внимаваше да не натисне спусъка, поднесе цевта към лицето си и проследи с показалеца си изящната резба до самото дуло:
— Ще ми кажете ли какво означава това, господин Дисчейн? — попита Мариан.
— Да — отвърна Стрелеца, — ако ме наричаш Роланд.
— Мога да се опитам, ако настояваш.
— Това е знакът на Артур — рече той и също го докосна с пръст. — Единственият знак на вратата на гробницата му. Това е сигулът на неговото водачество и означава БЯЛО.
Старецът протегна възлестите си пръсти в безмълвен, но повелителен жест.
— Зареден ли е? — попита той, след което, преди Роланд да успее да му отговори, каза: — Разбира се, че е.
— Дай му го — рече Стрелеца.
Мариан се колебаеше въпреки протегнатите към нея ръце на татко Моуз, но Роланд й кимна и тя неохотно подаде оръжието на баща си. Беловласият мъж го хвана с две ръце, след което направи нещо, което едновременно стопли и смрази сърцето на Стрелеца — целуна дулото със старите си, сбръчкани устни.
— Какъв вкус има? — попита Роланд, воден от любопитство.
— На годините, стрелецо — отвърна Моузес Карвър. — На всичките тези години — допълни, след което подаде оръжието на дъщеря си с дръжката напред.
Тя от своя страна го върна на Роланд, сякаш бе доволна да се отърве от мрачната му, гибелна тежест. Стрелеца го пъхна в кобура, омота около него патрондаша и отново уви всичко това в тениската на стародавния Бриджтън.
— Ела — каза тя. — Въпреки че не разполагаме с много време, ще се постараем да го изпълним с толкова радост, колкото позволи скръбта ти.
— Амин! — възкликна баща й и потупа Роланд по рамото. — Още е жива, моята Одета — жената, която наричаш Сузана. Помислих си, че ще ти е драго да го узнаеш, сър.
На Стрелеца наистина му беше драго и той кимна.
— Влизай, Роланд — подкани го Мариан Карвър. — Влизай и бъди добре дошъл в нашия дом, защото той е и твой дом, а всички знаем, че едва ли някога ще ни посетиш отново.
ДЕСЕТ
Кабинетът на Мариан Карвър се намираше в северозападния ъгъл на деветдесет и деветия етаж. Тук стените бяха изцяло от стъкло, лишено от каквато и да е рамка или подпора, и гледката просто го остави без дъх. Човек сякаш се рееше във въздуха над приказните очертания на този невъобразим град. Внезапно Роланд изпита чувството, че е бил тук и преди — висящият мост, както и сградите зад него, му бяха странно познати. Просто нямаше как да не разпознае моста, при положение че едва не загина на него в един друг свят — когато Джейк бе отвлечен от Гашър и замъкнат при Тик-Так. Така навярно бе изглеждал Луд в разцвета на славата си.
— Наричате този град Ню Йорк, нали? — попита той.
— Да — отвърна Нанси Дипно.
— А как се казва онзи мост там?
— „Джордж Вашингтон“ — отговори Мариан Карвър.
Значи това не беше мостът, който ги бе отвел в Луд, а този, покрай който бе минал татко Калахан, когато бе напуснал Ню Йорк, полагайки началото на скиталчествата си. Роланд си спомняше това от неговия разказ, и то много добре.
— Искате ли нещо за пиене? — попита го Нанси.
Стрелеца тъкмо щеше да откаже, но си даде сметка колко е замаяна и промени решението си. Да, искаше нещо за пиене, но само ако изостреше сетивата му, които се нуждаеха от изостряне.
— Чай, ако имате — рече. — Горещ, силен чай, със захар или мед. Имате ли?
— Имаме — отвърна Мариан и натисна едно копче на бюрото си. Тя размени няколко думи с някого, когото Стрелеца не можа да види, и изведнъж жената във външното помещение — онази, която сякаш си говореше сама със себе си — придоби нов смисъл за него.
Когато поръчката за топли напитки и сандвичи бе направена, Мариан се наведе напред и погледът й срещна този на Стрелеца.
— Срещата ни в Ню Йорк бе добра, Роланд от Гилеад — рече тя, — надявам се, но времето ни тук не е… не е жизненоважно.
Той се замисли и кимна малко предпазливо. С годините се бе научил да проявява известна предпазливост. Някои от приятелите му — като Алан Джонс и Джейми Де Къри например — бяха предпазливи по рождение, ала това не можеше да се каже за Стрелеца, който първо стреляше, а после задаваше въпроси.