Тъмната кула

— Това е самата истина — съгласи се Роланд, — но можеш да си сигурен, че ще й разкажа за теб, без да пропусна как съм те заварил кипящ от енергия да сипеш огън и жупел…

— Кажете Госпот, кажете Госпот-Бомб! — прекъсна го беловласият мъж и удари с бастун по земята. — Кажи й го, братко! И гледай да не забравиш, ей!

— Гарантирам ти. — Стрелеца изпи последната глътка от чая си и остави чашата върху писалището на Мариан Карвър, след което се изправи на крака; ръката му машинално се стрелна към десния му хълбок, преди да се сети, че болката вече я нямаше. — Сега трябва да ви оставям. Има едно място недалеч оттук, където се налага да отида.

— Знаем къде — каза Мариан. — Има кой да те посрещне, когато стигнеш там. Охраняваме мястото специално за теб и ако вратата, която търсиш, все още е там и функционира, ще можеш да минеш през нея.

Роланд се поклони леко.

— Благодаря, сай.

— Би ли останал още съвсем мъничко, ако ти е угодно — продължи тъмнокожата жена. — Имаме дарове за теб, Роланд. Недостатъчно, за да ти се отплатим за всичко, което си направил — независимо дали това е било целта ти или не, — но се надяваме да ти харесат. Едната новина е от нашите „добромислещи“ приятели в Таос. Другата е от по… — тя се замисли — … по-нормални изследователи — хора, работещи за нас в тази сграда. Наричат се „калвинисти“, но не защото имат нещо общо с религиозната секта, а от уважение към Кал Тауър, който умря от сърдечен удар в новия си магазин преди девет години. Освен ако това не е шега.

— Егати лошата шега, ако е така — изсумтя Моузес Карвър.

— И още две неща… от нас. От Нанси, от мен, от татко и от един човек, който е починал. Ще останеш ли още малко?

Въпреки че времето го притискаше, Роланд постъпи тъй, както те искаха. За пръв път след смъртта на Джейк бе обзет от силно чувство, различно от скръбта.

Любопитство.