Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
След вечеря кралят каза, че има да върши някаква работа, но на всички стана ясно, че отива да пирува с най-близките си приятели.
— По-добре да го придружа — каза Джордж. — Ще се погрижиш ли тя да го изпие и ще останеш ли с нея?
— Тази вечер ще спя при нея — отвърнах аз. — Жената ми каза, че ще й стане много зле.
Той кимна, свивайки устни, след това се обърна и тръгна след краля.
Ана каза на придворните си, че има главоболие и че смята да си ляга рано. Ние ги оставихме в залата за аудиенции, където те шиеха ризи за бедните. Те бяха много прилежни в работата си, когато им пожелахме лека нощ, но аз знаех, че веднага щом вратата зад нас се затвореше, щяха да започнат с обичайните клюки.
Ана облече нощницата си и ми подаде гребена.
— Поне да свършиш нещо полезно докато чакаме — каза тя неучтиво.
Аз сложих стъкленицата на масата.
— Налей ми.
Имаше нещо отблъскващо в тази стъкленица и в запушалката й.
— Не. Това ще бъде твое дело и само твое.
Тя сви рамене като комарджия, който прави залози с празни джобове, и изсипа питието в златната чаша. Издигна я към мен в подигравателна наздравица, отметна глава назад и я изпи. Видях как шията й се сгърчи, когато се насили да го изпие на няколко глътки. После остави с трясък чашата на масата и ми се усмихна диво и предизвикателно.
— Готово — каза тя. — Моля се на Бога да подейства както трябва.
Ние зачакахме, аз сресах косите й, а малко по-късно тя каза:
— Можем вече да си лягаме. Нищо не се случва — и ние се сгушихме в леглото както в миналото. Събудихме се малко след изгрев-слънце, а тя все още нямаше никакви болки.
— Не подейства — каза тя.
Аз все още таях малката, глупава надежда, че бебето е оцеляло, че е живо, може би все още мъничко по размери, може би крехко, но че се е държало и е останало живо, въпреки отровата.
— Ще отида в леглото си, след като не съм ти нужна — казах аз.
— О — каза тя. — Тичай при сър Никой и се овъргаляйте хубавичко запотени в леглото, какво чакаш?
Не й отговорих веднага. Познавах завистливия тон в гласа на сестра си и това за мен беше най-сладкият звук.
— Но ти си кралицата.
— Да. А ти си лейди Никоя.
Аз се усмихнах.
— Такъв беше изборът ми — казах и се измъкнах от стаята, без да й оставя възможност да каже нещо последна.
Цял ден не се случи нищо. Джордж и аз гледахме Ана така загрижено, сякаш беше наше дете, но въпреки че беше бледа и въпреки оплакванията й от юнските горещини, нищо не се случи. Кралят прекара цялата сутрин по дела, приемаше молители, които бързаха да го заварят, преди дворът да е заминал за лятото.
— Има ли нещо? — попитах аз Ана, докато я гледах да се облича за вечеря.
— Не — каза тя. — Утре ще трябва пак да отидеш при нея.
Около полунощ изпратих Ана да си легне и се отправих към собствените си покои. Уилям тъкмо се унасяше, когато влязох, но щом ме видя стана да развърже роклята ми така нежно, сякаш беше някоя мила прислужница. Аз се засмях на съсредоточеното му изражение, докато той развързваше полите ми, а след това ги разпусна, така че да мога да се измъкна от тях, и въздъхнах от удоволствие, когато той започна да разтрива местата по кожата ми, където се беше отбелязал впития в ребрата ми корсаж.
— По-добре ли е така?
— Винаги е по-добре, когато съм при теб — казах аз простичко.
Той хвана ръката ми и ме поведе към леглото. Свалих долната си фуста и се вмъкнах между затоплените чаршафи. Топлото му и сухо, познато тяло в миг ме обгърна, неговия аромат ме замая, допирът на голото му бедро между моите ме възбуди, топлите му гърди, допрени до издигнатите ми гърди ме накара да се усмихна от удоволствие, а устните му се разтвориха под целувките му.
Разбудиха ни към два сутринта. Беше още тъмно, когато по вратата се чу тихо драскане. Уилям скочи от леглото с нож в ръка.
— Кой е там?
— Джордж. Трябва ми Мери.
Уилям изруга под нос, наметна се с плаща си, хвърли ми нощницата и отвори вратата.
— С кралицата ли е свързано?
Джордж поклати глава. Не можеше да понесе мисълта, че друг човек е посветен в семейните ни тайни. Погледът му се плъзна от Уилям към мен.
— Хайде, Мери.
Уилям отстъпи от вратата, сдържайки недоволството си, задето брат ми ми нареждаше да напусна брачното си ложе. Аз навлякох нощницата си през глава и се измъкнах от леглото. Пресегнах се за корсажа и полите си.