Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— А чичо ти Бъкингам?
— Това е друго нещо — казах аз. — Той беше виновен.
Съпругът ми ме пусна и се обърна към реката.
— Ще видим — беше всичко, което той каза. — Нека се молим на Бога ти да си права, а аз да греша.
Молитвите ни не бяха чути. Хенри направи нещо, на което никога не бих повярвала, че е способен. Той изправи пред съда епископ Фишър и сър Томас Мор за твърденията им, че кралица Катерина е била негова законна жена. Остави ги да заложат главите си на твърдението, че той не е глава на църквата и английски папа. И тези двама мъже с неопетнена съвест — двама от най-достойните мъже на Англия — отидоха на ешафода и положиха глава на дръвника, като най-долни предатели.
Придворните бяха много унили през онези юнски дни, когато умряха Фишър и Мор. Всеки почувства, че светът е станал по-опасно място. Ако епископ Фишър можеше да бъде обезглавен, а сър Томас Мор можеше да отиде на ешафода, то кой беше в безопасност?
Ние с Джордж чакахме с нарастващо нетърпение бебето на Ана да започне да расте в утробата й, за да може тя да каже на краля, че чака дете; но ето че дойде средата на юни, а още нищо не се случваше.
— Възможно ли е да си сбъркала, че си бременна? — попитах аз.
— Струва ли ти се възможно? — отвърна тя. — Нима някога мисля за нещо друго?
— Дали не се движи толкова бавно, че да не можеш да го усетиш? — попитах аз.
— Ти ми кажи — отвърна тя. — Ти си вечно прасещата се свиня. Може ли да е така?
— Не зная — казах аз.
— Напротив, знаеш — каза тя. Малката й уста беше горчиво свита. — И двете знаем. И двете знаем какво се е случило. Умряло е там, вътре. Вече съм в петия месец, а не съм наедрявала от третия. Умряло е вътре в мен.
Аз я погледнах ужасено.
— Трябва да повикаме лекар.
Тя щракна с пръсти пред лицето ми.
— По-скоро бих повикала самия дявол. Ако Хенри узнае, че нося мъртво дете, повече няма да ме доближи.
— Така ще се разболееш — предупредих я аз.
Тя се разсмя пронизително и горчиво.
— По един или друг начин това ще стане причина за смъртта ми. Защото ако по някакъв начин се разбере за второто дете, което не успявам да износя, това ще бъде краят ми. Какво да правя?
— Ще отида сама при някоя акушерка и ще я питам какво да правиш, за да махнеш бебето.
— По-добре внимавай да не разбере, че питаш за мен — каза Ана унило. — Ако дори една думичка излезе оттук, аз съм изгубена, Мери.
— Знам — казах аз мрачно. — Ще извикам Джордж да ми помогне.
Същата вечер, преди вечеря, двамата поехме надолу по реката. Качихме се на наемна лодка, тъй като не можехме да отидем с голямата семейна баржа. Джордж знаеше една градска баня, свърталище на проститутки. Близо до това място живееше жена, за която говореха, че можела да прави заклинания, да спира бебетата, та да не могат да се родят, да хвърля проклятие върху стада добитък, или да кара речната пъстърва да излиза на брега. Банята беше досами реката, с изнесени навън прозорци, които гледаха към водата. На всеки прозорец имаше по една свещ, пазена от вятъра, на чиято светлина седяха полуголи жени, за да могат да ги оглеждат от реката. Джордж нахлупи шапката си ниско над очите, а аз придърпах качулката на пелерината си още по-надолу. Лодката спря край плаващата площадка, а аз се стараех да не обръщам внимание на момичетата, които се надвесваха от прозорците и задяваха Джордж.
— Чакай ни тук — заповяда Джордж на лодкаря, а ние се заизкачвахме по хлъзгавите мокри стъпала. Той ме хвана под лакътя и ме поведе по мръсната калдъръмена уличка към къщата на ъгъла. Той почука на вратата, тя бавно се отвори, и той ми направи път да вляза сама. Аз се поколебах в коридора, и се взрях в тъмнината.
— Хайде — каза Джордж. Рязко побутване по гърба ми подсказа, че той не беше в настроение да се бави. — Отивай. Трябва да направим това за нея.
Аз кимнах и влязох вътре. Стаичката беше малка и опушена от ленивия огън, който тлееше едва-едва в камината. Стаята беше обзаведена оскъдно, имаше само една дървена маса и няколко столчета. Жената седеше край масата — беше стара, прегърбена, с побелели коси, лицето й беше сбръчкано, но умно — явно нищо не убягваше от сините й очи. Усмивката й разкри ред потъмнели зъби.
— Придворна дама — отбеляза тя, като видя плаща ми и богатите ми одежди.
Аз поставих една сребърна монета на масата и казах мрачно:
— Това е за вашето мълчание.
Тя се разсмя.
— Ако си мълча, няма да ви бъда много полезна.
— Имам нужда от помощ.