Другата Болейн

— Сигурно искате някой да ви обикне? Или да умре? — живият й поглед ме пронизваше, сякаш искаше да ме погълне цялата. Киселата усмивка се появи отново на лицето й.

— Нито едното, нито другото — казах аз.

— Тогава трябва да е нещо свързано с бебета.

Аз придърпах един стол и седнах, като си помислих как простичко се делеше светът — на любов, смърт и деца.

— Не питам за себе си, а за моя приятелка.

Тя се разсмя не без задоволство.

— Както винаги.

— Беше бременна, но вече е в петия месец, а бебето нито расте, нито се движи.

Жената веднага се оживи.

— Какво мисли?

— Мисли, че е мъртво.

— Продължава ли да наедрява?

— Не. Не е наедряла от третия месец.

— Има ли сутрешно гадене и болки в гърдите?

— Вече не.

Тя кимна с глава.

— Кърви ли?

— Не.

— Изглежда, че бебето е мъртво. По-добре ме заведете при нея, за да се уверя.

— Това е невъзможно — казах аз. — Пазят я много строго.

Тя се изсмя рязко.

— Няма да повярвате в какви къщи съм се промъквала.

— Не можете да се срещнете с нея.

— Тогава ще трябва да рискуваме. Ще ви дам отвара, която ще я повали на легло, ще се мъчи като куче, но ще изхвърли бебето.

Закимах оживено, но тя вдигна ръка.

— А ако е сбъркала? Ако в корема й има живо бебе? Ако то само си е дало малка почивка? И е притихнало?

Аз я погледнах доста объркана.

— Тогава какво?

— Тогава ще го убиете — отвърна тя простичко. — Това ви прави убийца, както и мен, и нея. Имате ли достатъчно смелост за това?

Аз поклатих бавно глава.