Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Гаред погледна изненадано херцогинята.
– Мислеше, че не знам, ли? – попита Арейн. – Джеса работи за мен. Никога нямаше да изкара момичето пред теб, ако не го бях одобрила.
Посърналото изражение на Гаред постепенно започна да преминава в широка усмивка. Арейн я пресече, преди да е стигнала до ушите му, като вдигна показалец пред лицето му.
– Дръж се добре с това момиче, Гаред Кътър, и с Хралупата на дърваря. Искам да ми се закълнеш.
– Кълна се в слънцето – рече нетърпеливо Гаред.
Арейн кимна.
– И не надебелявай. Това е най-лошото у един мъж. Никой не уважава дебелак на трона, а изгубиш ли уважението, няма да се задържиш дълго на него.
Малцина в тълпата изглеждаха доволни, когато Гаред короняса Росал за Кралица на бала, но подобно на Арейн, никой не беше изненадан. Роджър изсвири нещо триумфално за последния им танц, след което кралските особи се оттеглиха, за да си ближат раните и да кроят планове как да променят решението на Гаред.
Като че ли това изобщо бе възможно. След края на бала празненството продължи в приемните и двамата млади не се разделиха до края.
Аманвах ги гледаше, поклащайки глава.
– Не одобряваш, че се жени за хейсах? – попита Роджър.
– Предвид недостойния подбор от потенциални невести, той нямаше голям избор – отвърна Аманвах.
– Това почти ми прозвуча като одобрение – рече той.
– Щеше да е по-добре, ако баща ми му беше дал подходяща съпруга – каза Аманвах.
Роджър се усмихна.
– Аз лично не мога да се оплача от избора му.
Той се беше поомъглил, когато двамата напуснаха празненството и се оправиха към покоите на Роджър. Големият коридор беше пълен с гости, отиващи към защитените си карети, затова Роджър ги поведе към едно задно стълбище, през което можеха да минат под крилото за гости и да се изкачат до стаите си на четвъртия етаж.
За пръв път Роджър се чувстваше обнадежден. Сватбата щеше да се проведе веднага щом Гаред я уредеше и след това щяха да се приберат у дома, в Хралупата. Кендал крачеше въодушевено, защото досега не беше свирила на толкова изискано събитие. Тя се въртеше в копринената си бална рокля, прорязана от ярки цветове, и се смееше.
Колив ги поведе надолу по стълбите, все така нащрек за неприятности, както когато излизаше в нощта, въпреки че се намираше в крепостта на херцога.
Но когато стигна до междинната площадка, се разнесе звучно издрънчаване и в рамото му се заби стрела от арбалет.
Всичко сякаш се случваше едновременно. Двама мъже със зелено-златистите наметала на дворцовата стража скочиха от горното стълбище и изблъскаха Кендал и Сиквах върху Роджър и Аманвах. Роджър падна, като удари брадичката си в последното стъпало, а останалите се стовариха върху него, оставяйки го без дъх.
Колив хвърли копието си в посоката, откъдето бе долетяла стрелата. Някой изпъшка от болка в тъмното и последва второ издрънчаване. Колив успя да вдигне щита си навреме, но тънкият защитен метал беше предназначен да възпира ядрони, а не арбалети. Стрелата премина с лекота през него и острието ѝ се подаде през тила на наблюдателя.
Колив се извърна към стража, който се намираше най-близо до Аманвах, бръкна в робата си и извади един от острите си метателни триъгълници. Вдигна ръка, за да защити господарката си, сякаш можеше да преодолее дори смъртоносната си рана, но след това се свлече на колене, давейки се в собствената си кръв.
Опитаха се да се изправят, но стражите прииждаха от всички страни, въоръжени с къси лакирани палки. Когато един от тях се приближи към Роджър, той метна по него един от скритите в ръкавите му ножове, но все още беше твърде опиянен и пропусна. Стисна здраво другия в ръката си; не искаше да губи единственото му останало оръжие.
Успя да избегне първото замахване с палката. И второто. Преди стражът да успее да замахне трети път, Роджър вече се беше озовал до него и заби ножа си в тялото му.
Но острието беше късо, предназначено за мятане и лесно укриване. Стражът изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, когато удари с палката Роджър през лицето и го просна на пода. Кендал изтича, за да застане между тях, но стражът я изрита силно в стомаха и тя падна по гръб, като междувременно стъпи върху лицето на Роджър.
Той се опита да вдигне ножа си, но стражът натисна китката му с крак; острата болка принуди пръстите му да се разтворят и острието издрънча на пода. Палката се заби в корема му и когато той се сви инстинктивно, следващият удар беше в топките му. Роджър изпищя, но писъкът секна, когато трети удар му изби два зъба.
Роджър се отпусна зашеметен назад и видя как двама стражи са притиснали палките си към гърлата на Аманвах и Сиквах. Всеки път когато двете жени се опитваха да се борят, те пристягаха хватката си и спираха притока им на въздух, принуждавайки ги да се подчинят. Мъжете бяха мускулести и едри, като всеки един от тях тежеше колкото двете жени, взети заедно.