Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Трябва да отида – каза Самент. – Ако успеем да освободим Лактън, може би няма да се наложи да се омъжваш за Райнбек. Ако ли не, предпочитам да умра, отколкото да го гледам как се случва.
Лорейн погледна недоверчиво към Лийша.
– Едва ли ще ни разберете, господарке. Ще съобщите ли на херцогинята?
Лийша посегна към жената и пренебрегвайки изненаданата ѝ физиономия, я прегърна силно.
– Разбирам ви по-добре, отколкото можете да предположите. Имате думата ми на билкарка, че няма да обеля и дума за това, освен ако не се омъжите за Райнбек. – Тя погледна към Самент. – А ако това се случи, вие ще се върнете в Мливари, докато не се появи наследник, за да е сигурен произходът му.
Самент стисна зъби, но кимна.
– Каквото направите след това – продължи Лийша, – вече не е моя грижа.
Тя се обърна и тръгна към балната зала, където остана достатъчно дълго, за да се увери, че Тамос не се е връщал там. Без обувките, всички ѝ се струваха по-високи, но тя повече нямаше желание да танцува. Даде знак на Уонда да я последва и се върна в покоите си.
Седна пред писалището и взе лист от фината хартия на цветчета, която беше направила в работилницата на баща си. Запасите ѝ почти се бяха изчерпали, но едва ли щеше да намери време, за да направи повече.
А за какво ти е такава специална хартия, ако не за да напишеш на мъжа, когото обичаш, всичко, което не си успяла да му кажеш лично?
Тя се занимава с писмото до късно през нощта, след което изпрати Уонда с поръчението да се погрижи графът да не тръгва, без то да е пъхнато сред вещите му.
От Гаред се очакваше да прекара време с всяка една от дебютантките, след като танцът свърши, но всеки път той даваше знак на Роджър да се присъединява към тях, за да не остава сам. Всеки път неизменно се връщаше при Росал, влачейки бъбрещата млада дебютантка след себе си. Скоро дъщерята на лакировача беше обградена от жени, обединени от целта да я поставят на мястото ѝ.
– Какво би могла да знае дъщерята на един търговец за управлението на баронството? – чудеше се Карийн.
Росал се усмихна.
– Моля ви, милейди. Просветете ни. Вашият баща например вкара Речен мост в такива дългове, че се принуди да удвои таксите за мостовете. Търговците, които искат да минат оттам, натоварват с разхода своите клиенти, принуждавайки хора като баща ми да плащат повече за материалите, което на свой ред се отразява върху селяните. Та вие как бихте подходили към този проблем?
– Най-добре е решаването на подобни въпроси да се оставя на мъжете – каза Дини, когато Карийн не можа да отговори. – Както е писал поетът Никол Грейстоун:
В мъжа и жената Създателя видя
две души, пулсиращи в хармония.
С всекидневния си труд мъжът осигурява
удобства и храна за своята любима.
Децата и дома са нейните владения,
така балансът се поддържа.
– Това е Маркус Елдред, а не Грейстоун – отбеляза Росал, докато погледът на Гаред започна да се изцъкля. – И е доста некадърен църковен превод. В оригиналния рускански се казва:
В мъжа и жената Създателя видя
две души, работещи в симетрия.
С всекидневен труд това създава
удобство и уют за него и за нея.
За да отгледат своето потомство,
а не да се терзаят в самота.
Тя погледна към Гаред и му намигна.
– Не е любимата ми поема на Елдред. Като млад е писал по-добри неща:
Един лактанец беше много надарен,
жените бяха пропищели от огромния му член.
Нито една не можеше да понесе,
когато легне върху нея гол,
и той нахлузи го на каменен демон.
Гаред се разсмя гръмогласно и вечерта продължи така до края си, като Росал отвличаше своето внимание – и това на Гаред – от надигащия се прилив от злодумници.
Ръцете на гиганта трепереха, когато каза на Арейн, че Емилия Лакьор е неговият избор за Кралица на ергенския бал.
Арейн сложи ръце на хълбоците си.
– Да не би да очакваше, че ще се изненадам? Цяла вечер не свали очи от това момиче.
Гаред заби поглед в пода.
– Знам, че не е първият ви избор...
– Не знаеш чак толкова много, колкото си мислиш – каза Арейн, – пък и по принцип не си голям мислител. Лордовете ще пощуреят и Създателят ми е свидетел, че ще продължат да ти пробутват Карийн и Дини заедно с обещанията за богатство и красиви прислужнички, но никое от тези момичета няма представа как да се оправя с теб или с Хралупата. Синовете ми ще се смеят зад гърба ти, но няма да се противопоставят на избора ти, а Емилия струва колкото десет от тях, каквото и да си мислят, че знаят за Росал.