Каменният кръг [bg]

— Мислех, че ми се присънваш от треската, докато не ме докосна — каза той с пъшкане. — Какво ти става — да се появяваш така до леглото ми и да ми изкарваш ангелите? — Изкриви лице от болка. — Господи, имам чувството, че тая проклета ръка ще се откъсне от рамото. Ох, мамка му! — възкликна, щом твърдо откъснах пръстите на дясната му ръка от лявата.

— Не изпрати ли ти Младия Иън да ми каже, че умираш? — попитах, докато бързо навивах ръкава на нощната му риза. Той имаше огромна превръзка над лакътя и аз затърсих с пръсти края на памучния плат.

— Аз ли? Не! Ох, как боли!

— Ще боли повече, когато приключа с теб — заявих и внимателно развих превръзката. — Искаш да кажеш, че малкото копеленце е тръгнало на своя глава след мен? Ти не искаше ли да се върна?

— Да съм искал да се върнеш? Не! Да искам да се върнеш само от съжаление, каквото би показала и към куче в канавката? По дяволите! Не! Забраних му да тръгва да те търси! — Смръщи ми се яростно, червените вежди се събраха.

— Аз съм лекар — казах хладно, — не ветеринар. И ако не си искал да се върна, какво ми наприказва, преди да разбереш, че съм истинска, а? Захапи одеялото, края на превръзката е залепнал и ще го дръпна.

Той захапа устната си и не гъкна, само си пое рязко дъх през носа. Беше невъзможно да преценя цвета му на светлината на огъня, но очите му се затвориха за миг и по челото му избиха малки капки пот.

Извърнах се за миг и зарових в чекмеджето на писалището на Джени, където държаха резервните свещи. Трябваше ми по-силна светлина.

— Сигурно Младия Иън ми каза, че умираш, само за да ме върне тук. Решил е, че иначе няма да дойда. — Свещите бяха там. Хубави, восъчни, от кошерите на Лалиброх.

— Ами че аз наистина умирам. — Гласът му дойде зад мен сух и груб, макар и задъхан.

Обърнах се с изненада. Очите му спряха на лицето ми доста спокойно, след като болката леко бе отслабнала, но дъхът му все още беше накъсан, клепачите натежаваха, а очите блестяха от треската. Не отговорих веднага, само запалих свещите и ги сложих в големия свещник, който обикновено седеше на бюфета само за украса и се палеше при важни случаи. Пламъците на петте допълнителни свещи озариха стаята, сякаш предстоеше празненство. Наведох се над леглото.

— Нека да погледна.

Самата рана представляваше назъбена тъмна дупка, леко синкава и със струпеи по краищата. Притиснах плътта от двете страни на раната, беше много зачервена и определено имаше гной. Джейми се размърда леко, когато плъзнах нежно, но твърдо пръсти по дължината на мускула.

— Имаш хубава инфекцийка, моето момче — казах аз. — Младия Иън каза, че сачмата е влязла в торса; втори изстрел, или е минала през ръката ти?

— Мина през ръката. Джени извади сачмата. Не беше толкова зле обаче. Само на около инч навътре. — Говореше на пресекулки и стискаше устни между изреченията.