Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Той отряза едно парче с ножа си и й го подаде, а тя седна на земята до него и отметна косата от лицето си. Месото пареше, затова тя го стисна с върховете на пръстите си и започна да духа, за да изстине по-бързо. Ричард отряза парче и за себе си и също седна.
— Ричард, когато за първи път видя Шота, тя наистина ли изглеждаше като майка ти?
Той я погледна в лицето, осветено от огъня, и кимна, преди да отхапе.
— Майка ти е била много красива. Имаш нейните очи и уста.
Споменът накара Ричард да се усмихне.
— Но всъщност не беше тя.
— И ти се ядоса, че Шота се е престорила на някой, който не може да бъде? Че те е измамила? — тя отхапа от заека и задиша по-бързо, тъй като още не беше изстинал. Наблюдаваше Ричард внимателно.
Той сви рамене и почувства как тъгата болезнено се врязва в тялото му.
— Така е. Не беше честно.
Калан задъвка хапката си, след това преглътна.
— Точно за това трябва да ти кажа коя съм, макар и да ме намразиш след това — защото сме били приятели. Дори и да не съм точно този приятел, който ти заслужаваш. Това е другата причина, поради която се върнах, защото не искам да разбереш от някой друг. Исках да го чуеш от мен. След като това стане, ако пожелаеш, ще си тръгна.
Ричард вдигна поглед към небето, към багрите, които бавно го оцветяваха. Изведнъж му се прииска Калан да не му казва коя е; прииска му се нещата да си останат такива, каквито са.
— Не се притеснявай, няма да те отпратя. Чака ни работа. Спомни си какво каза Шота. Кутията няма да остане още дълго при Кралицата; това може да означава само, че някой ще я открадне от нея. По-добре ние, отколкото Мрачният Рал.
Калан постави ръка на рамото му.
— Не искам да вземаш решение, преди да си чул, каквото имам да ти казвам, преди да разбереш коя съм. След това, ако пожелаеш да си тръгна, ще те разбера — тя го погледна напрегнато. — Ричард, искам само да знаеш, че за никого не ми е пукало повече, отколкото за теб. Но е невъзможно приятелството ни да прерасне в нещо друго. Никога няма да се получи нищо. Поне нищо хубаво.
Ричард не искаше да повярва на думите й. Имаше начин, не можеше да няма. Той въздъхна тежко и бавно изпусна въздуха си.
— Добре тогава, кажи го.
Тя кимна.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че някои същества в Средната земя са магически? И че те не могат да оставят магията си, защото тя е част от тях? — Той й кимна. — Ами аз съм едно от тези същества. Аз съм нещо повече от жена.
— И така, какво си ти?
— Аз съм Изповедник.
Изповедник.
Ричард знаеше тази дума.
Всички мускули на тялото му се изпънаха. Въздухът заседна в гърлото му. В мисълта му внезапно изплува Книгата на преброените сенки. Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, тя може да се провери единствено от Изповедник…
Мисълта му препусна бясно, сякаш прехвърляше страниците с окото на съзнанието си, минавайки през всички думи в книгата, опитваше се да си я припомни цялата, да се сети дали думата Изповедник се споменава на друго място. Не, никъде. Знаеше всяка дума в книгата и Изповедник имаше в нея на едно-единствено място, в началото. Спомни си как се чудеше какво ли може да е това Изповедник. Дори не беше сигурен, че е човек. Почувства тежестта на зъба, окачен около шията му.
Калан се намръщи на изражението на лицето му.
— Знаеш ли какво е Изповедник?
— Не — успя да каже той, — само съм чувал думата преди, това е всичко… от баща си. Но не знам какво означава. — Положи усилия да се овладее. — И така, какво значи това, че си Изповедник?
Калан сви колене към тялото си и обви здраво ръцете си около тях, като съвсем леко се отдръпна назад.
— Това е сила, магическа сила, която се предава от майка на дъщеря, още от стари времена, почти откакто са се образували земите, от преди размирните времена.
Ричард не знаеше какво е това „размирни времена“, но не я прекъсна.
— То е нещо, с което се раждаме, магия, която е част от нас и не може да бъде отделяна, също както сърцето ти не може да бъде отделяно от теб. Всяка жена Изповедник ще роди деца, които също ще бъдат Изповедници. Винаги. Но силата не е еднаква във всички нас; у някои е по-слаба, у други — по-силна.
— Това означава, че не можеш да се отървеш от нея дори и да искаш. Но каква е тази магия?
Тя отмести поглед към огъня.
— Това е сила, предизвиквана при докосване. Тя винаги е тук, в нас. Не трябва да я изваждаме извън себе си, когато имаме нужда от нея; вместо това трябва винаги да я пазим вътре в нас и да я използваме, като разхлабваме хватката си и я оставяме да излезе леко-полеко.