Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Нещо като да си глътнеш корема ли?
Тя се усмихна на аналогията.
— Нещо такова.
— И какво прави тази сила?
Тя стисна ръба на пелерината си.
— Не може да се изрази точно с думи. Никога не съм си представяла, че е толкова трудно за обясняване, ами трудно е да се каже с думи. Никога преди не ми се е налагало да го правя и дори не съм сигурна, че може да се направи точно. То е като да се опиташ да опишеш на един слепец мъглата.
— Опитай се.
Тя кимна и тайно хвърли поглед към него.
— Това е силата на любовта.
Ричард едва сдържа смеха си.
— И аз трябва да се страхувам от силата на любовта?
Калан настръхна; в очите й проблесна възмущение: възмущение и поглед, подобен на погледите на Ейди и Шота, поглед, който казваше, че думите му са непочтителни, че дори беглата му усмивка е обидна. Подобно изражение на лицето на Калан Ричард не бе свикнал да вижда насочено към себе си. Той разсъди хладно и осъзна, че Калан не би допуснала никой да приема с усмивка силата й, както и самата нея. Погледът й му говореше повече за силата й, отколкото каквито и да е думи. Каквато и да беше тази сила, с нея определено не можеше да се отнасят по подобен непочтителен начин. Леката му усмивка се изпари. Когато тя се убеди, че той няма да каже още нещо глупаво, продължи.
— Не разбираш — присви очи тя. — Веднъж докоснат от нея, ти преставаш да бъдеш предишният човек. Променяш се завинаги. От този момент нататък си отдаден на тази, която те е докоснала, независимо от всичко останало. Онова, което си искал, онова, което си бил, престава да съществува. Готов си на всичко за онази, която те е докоснала. Животът ти повече не ти принадлежи, той е неин. Душата ти повече не ти принадлежи, тя е нейна. Човекът, който си бил преди, повече не съществува.
Ричард почувства как по ръцете му плъзват иглички.
— И докога продължава това, тази магия или каквото там е?
— Докато този, когото докосна, е жив — каза тя с равен глас.
Ричард почувства как по цялото му тяло плъзват иглички.
— Значи всъщност ти по някакъв начин омагьосваш хората?
Тя въздъхна.
— Не съвсем, но ако ти помага да го разбереш, приеми го така. Но докосването от Изповедник е много повече. Много по-силно и окончателно. Омагьосването може да бъде премахнато. Моето докосване не може. Шота те омагьосваше, макар ти да не можеше да го разбереш. Това е нещо, което увлича. Вещиците не могат да се удържат, те са си такива. Но гневът ти и гневът, извиращ от меча, те пазеха. Докосването на моята сила става изведнъж и е окончателно. Нищо не може да те предпази. Този, когото докосна, не може да бъде върнат обратно, защото докосна ли го веднъж, той вече не е тук. Той си отива завинаги. Свободната му воля си отива завинаги. Една от причините да се страхувам да отида при Шота беше, че вещиците мразят Изповедниците. Те жестоко завиждат на силата ни, завиждат за това, че когато ние докоснем някой, той ни е изцяло отдаден. Човек, докоснат от Изповедник, изпълнява всяко желание на този Изповедник — тя го погледна строго. — Всяко.
Ричард усети как устата му пресъхва, докато мислите му се лутаха едновременно във всички посоки, опитвайки се отчаяно да се задържат при надеждите му, при бляновете му. Единственият начин да овладее себе си беше да задава въпроси.
— Тази сила на всеки ли влияе?
— На всяко човешко същество. С изключение на Мрачния Рал. Магьосниците ме предупредиха, че магията на Орден го пази от нашето докосване. Той няма защо да се страхува от мен. На нечовешките същества магията почти не влияе, понеже те не могат да изпитват състрадание, което е условие, за да може магията да действа. Един змей например няма да се промени, ако го докосна. Магията влияе на някои същества, но не по същия начин като на хората.
Той я погледна изпод вежди.
— Шар? Ти я докосна, нали?
Калан кимна и леко се облегна назад, раменете й отново натежаха.
— Да. Тя умираше и беше самотна. Трябваше да изстрада болката да бъде далеч от своите, болката да умре сама. Помоли ме да я докосна. Докосването ми стопи страха й и го замени с любов към мен, която не остави място за собствената й болка, за самотата й. Не остана нищо друго освен любовта й към мен.
— Ами какво стана, когато те срещнах за първи път, когато ни преследваше четворката? Ти докосна един от четиримата, нали така?
Калан кимна и се отпусна съвсем върху дънера, загърна се плътно в пелерината си и се загледа в огъня.
— Макар да са се клели да ме убият, докосна ли ги по веднъж, и те са мои — категорично каза тя. — Биха се борили до смърт, за да ме защитят. Ето защо Рал изпраща четирима срещу всеки Изповедник; очаква се тя да докосне един от тях, тогава остават трима, които да убият него и нея. Трябва да има още трима, защото първият, който е докоснат, се бори толкова яростно, че обикновено убива един, дори двама от другите и въпреки това остава поне един, който да убие Изповедника. В редки случаи първият убива и тримата. Това ми се случи с четворката, която ме преследваше, преди магьосниците да ме изпратят през границата. Четворката е най-икономичното подразделение, което може да се изпрати да изпълни някаква задача, те почти винаги успяват, а ако случайно се провалят, Рал просто изпраща друга четворка.