Тъмната кула

— Благодаря ти — промълви старецът и в следващия миг се засмя като малко момче. — Срещата ни бе добра в Дома на Розата! Който нявга беше Гробът на Розата! Ха! Можеш ли да кажеш, че не сме успели?

— Не, защото ще е лъжа.

— Нали? — извика старецът, сетне отново избухна в смях. — В момента изпитвам такова благоговение, че забравям добрите си маниери, стрелецо. Навярно мислиш, че тази прелестна млада жена до мен ми е внучка, защото бях на симдисе, когато се роди — през хиляда деветстотин шейсет и девета. Всъщност обаче — „същнустуаче“ бе това, което достигна до слуха на Стрелеца — често става тъй, че най-хубавите неща в живота те сполетяват късно и според мен децата „спредмендицата“ са едно от тях. Сигурно се чудиш за кво ти наприказвах всичко туй — ами за да ти кажа, че това е дъщеря ми, Мариан-Одета Карвър, президент на корпорация „Тет“, откакто се оттеглих през деветдесет и седма на деветдесет и девет годишна възраст. Не смяташ ли, че топките на някои идиоти в страната ще замръзнат, когато разберат, че целият този бизнес (дето сега върти над десет милиарда долара) е управляван от една чернилка? — Акцентът му, който нарастваше правопропорционално на възторга и вълнението му, превърна последните му думи в „тоз бизнес, дет’ ся върти над дес’т милярда долара, е упра’ля’ан от ина ч рнилка“.

— Стига, татко — каза жената до него с нежен, но нетърпящ възражение глас. — Ако не млъкнеш, сърдечният ти монитор ще запищи на пожар, а и нашия гост го чакат неотложни задачи.

— Глей как ме командери! — възмути се беловласият старец, като същевременно намигна на Роланд, ала така, че дъщеря му да не го види.

„Сякаш не ти знае номерата, старче — помисли си Стрелеца. Скръбта му се беше поразсеяла, макар и да не го бе напуснала. — Сякаш не е могла да ги научи през всичките тези години — кажи делах.“

— Ще проведем съвещание с теб, Роланд — обърна се към него Мариан Карвър, — но преди това трябва да видя нещо.

— Ник’ва нужда няма да гледаш квото и да било! — продължаваше да негодува баща й. — Ник’ва нужда няма и ти много добре го знаеш! Нима съм отгледал безмозъчна идиотка?

— Донякъде е прав — спокойно изрече жената, без да обръща внимание на изблиците на баща си, — но за всеки случай…

— Напълно те разбирам — прекъсна я Стрелеца. — Имаш си принципи. Какво искаш да видиш? Какво ще те убеди, че аз съм този, за когото се представям и за когото ме мислите?

— Револвера ти — рече Мариан Карвър.

Стрелеца измъкна тениската със стародавния Бриджтън от торбата, разгъна я и извади пистолета си от кобура. В същия миг дъхът на Мариан Карвър секна, ала тя сякаш не забеляза това. Направи му впечатление, че двамата стражи с ушитите по мяка костюми се приближиха към тях, а очите им бяха ококорени от изумление.