Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
— Да, хрумвало ми е.
— Включително да те убие.
Тюлас кимна.
— Да. Май току-що обясни кончината ми. Твоят брат ме уби. — „И за да е пълна заблудата, помогна на брат си да ме издири.“
— Но…
— Все пак му прощавам, Силхас. В края на краищата от двамата с брат ти аз се оказах неблагонадеждният. Знам, трудно ти е да приемеш, че е затаил това от теб…
Силхас се изсмя горчиво.
— Огън на Зората, Тюлас! Загубил си форма, приятелю. Беше ирония. Брат ми криел неща от мен? Едва ли е толкова съкрушително разкритие. Аномандър ми е давал много уроци за гордостта ми. Все нещо е прихванало.
— Светът е необятен, но…
— … истините са рядкост. Точно така.
— И както шепнеха курвите за теб — добави Тюлас, — мъж с гигантски намерения, но с нищожни възможности.
— Кажи ми, о, принц Бълвоч на Елейнт, дали да те запозная с този меч Хуст?
— Тази фраза си я запази за следващата курва, която срещнеш, Силхас.
— Ха! Непременно!
— Принц Силхас на Смеещия се кур. Доста време може да мине, докато срещнем…
— Грешиш, приятелю. Отиваме да срещнем най-голямата курва от всички.
Тюлас усети как се разпра сухата кожа, щом се озъби.
— Тиам. О, няма да й хареса тази титла, изобщо.
— В името на Майката, Тюлас. Ирония!
— Аха. Да. В края на краищата, ако тя е курва, това прави всички соултейкън…
— Прави всички ни курвенски деца!
— И забавлява ли те това?
— Разбира се. Освен това не мога да измисля по-добра фраза, с която да я поздравя.
— Силхас. Само един Хуст? Много дързък си станал. Цял легион отиде да се срази с нея и не се върнаха.
— Умряха, да, но не се провалиха.
— Дар от Сянката, казваш?
— Да. Но не Ходещия по ръба.
— Кой тогава?
— Помпозна титла си е измислил. Нов бог. Сенкотрон.
„Сенкотрон. Ах. Не е толкова помпозно, колкото мислиш.“
— Не го подценявай, приятелю.
— Предупреждаваш ме за някой, когото изобщо не си срещал?
— Да.
— Какво ти дава основание?
Тюлас посочи меча в ножницата.
— Това.
— Признавам, че малко съм притеснен, приятелю.
— Добре.
— Да ти покажа ли драконовата спойка?
„О, богове!“
Татко?
Гледката беше размътена, зацапана като стар стенопис, но мъжът вдигна глава от стола, в който се бе отпуснал. Уморените очи примижаха в сумрака.
— Ако това е сън, Руд… Изглеждаш добре и това ме радва.
Къде си?
Удинаас изкриви лице в гримаса.
— Упорита е, също като мен. Е, не съвсем.
Домът на Серен Педак. След това… Силхас прецени вярно. Отишъл си при нея. За помощ.
— Отчаяние, Руд. Май то тласка живота ми напоследък. А ти? Добре ли си?
Силата ми расте, татко. Кръвта на Елейнт. Плаши ме. Но вече мога да достигна до теб. Не сънуваш. Невредим съм.
Удинаас потърка лицето си. Изглеждаше състарен в очите на Риад и това го жегна дълбоко. После баща му кимна.
— Имасс се крият, на север от града. Гора, изоставена от теблорите. Опасно е, но няма избор. Утешавам се с мисълта за тези древни хора, предтечи на всички нас може би, свили се там невидими сред човечеството. Щом това е възможно, значи има толкова много други невероятни възможности и може би светът не е чак толкова пуст, колкото мислим, че сме го направили.
Татко, Килава те отпрати, защото няма да се противопостави на раздирането на портала. Удинаас извърна лице.
— Подозирах нещо такова.
Тя вече е вдигнала ръце…
— Руд, мисля, че това бе желанието й през цялото време. Всъщност не мисля, че смъртното нараняване на Кетъл дойде от другата страна на Старвалд Демелайн. Азатът беше млад, да, но силен. А с Финнест на Скабандари просто… помниш ли колко уверени бяхме? Но после изведнъж нещо се промени…
Риад помисли над това и в душата му кипна гняв.
Беше погрешно.
— Тя върна Имасс в света на живота…
Онова беше жив свят!
— Беше сън обречен да кръжи и кръжи, и никога да не се променя. В очите на природата това беше мерзост. Но чуй ме, Руд… — И той се наведе напред. — Онрак все още я обича. Не прави нищо прибързано. Остави я на мира.
А ако всички умрем? Ако Имасс ги разкрият и избият?
— Довери се на Серен Педак. Тя ще намери място за нас. Руд… стой настрана от драконите. Когато дойдат. Стой колкото може по-настрана от тях.
Силхас ме предупреди за това, татко.
— Той с теб ли е?
Не.
Удинаас кимна.
— Не съм от много доверчивите, но той направи каквото обеща. Ще му го призная. Все пак, радвам се, че си е отишъл.