Сакатият бог

Зад тях стъпалата на Килмандарос изтътнаха като бойни барабани и гласът й изтътна:

— Не може да бъдат спасени. Никога не е могло.

— Каква полза от нас тогава? За когото и да било от тях?

Ерастас плю на земята и отвърна с презрение:

— За да има кого да обвиняват, Сек. За цялата разруха, която нанасят сами. Едни на други. На себе си. Както и да е, стига. Предъвквали сме го това безброй пъти.

Секул Лат се озърна назад.

— Достатъчно ли се отдалечихме, как мислите?

Очите на Килмандарос бяха помръкнали от умора и тя не си направи труда да проследи погледа му.

— Не.

— Един лабиринт…

Тя го прекъсна:

— Нараняването ще порази всеки лабиринт. Млад и Древен. Единствената ни надежда е да се махнем колкото се може по-далече от нея.

Ерастас сви рамене.

— Бездруго К’рул никога не ми е харесвал много.

— Това начинание само наранява — каза Килмандарос. — Ако не бъде убита навреме, К’рул наистина ще умре и светът ще бъде развален. Смъртта на магията и много повече.

Секул Лат се усмихна на Ерастас.

— И тъй, монетата е хвърлена, върти се и върти.

— Тя вече не е наш проблем — отвърна той и почеса с пръст кухината на откраднатото си око. — Сестра й ще трябва да се оправи с нея. Или някой друг.

— И от това зависи съдбата ни — някой друг да почисти мазалото, което направихме. Смея да заявя, че децата ни няма да харесат това бреме.

— Няма да живеят достатъчно дълго, че да харесат каквото и да било — рече Ерастас.

„Виждам истинския ни проблем, приятели. Не искаме бъдещето, искаме миналото. С ново име. Но все пак миналото, онзи измислен свят на носталгията, всички нащърбени краища загладени. Рай… за кръвопийците.“

— Драконъс иска да ми навреди — каза Килмандарос. — Чака ме.

— Не бъди глупава — сопна се Ерастас. — Той ще се съюзи с Тиам, за да убият дракона Отатарал. Може да се е заклел във вечна война с хаоса, но дори той няма да се зарадва на края му. Освен това една битка с теб ще е рискована — би могла да го убиеш. Колко дълго стоя пленен в един меч? Мислиш ли, че толкова скоро ще рискува свободата си? Може би наистина има да урежда стари сметки с теб, Килмандарос, но скоро ще открие много по-непосредствени заплахи.

— Освен ако не се досеща за намерението ни.

Секул Лат я погледна през рамо.

— Вече се е досетил, майко. Уверявам те. Но преценката на Ерастас е вярна. Драконъс ще разбере заплахата, възникнала с освобождаването на дракона Отатарал, и присъствието й ще се окаже магнитът за него. Фатален, да се надяваме.

— Мнозина са се опитвали да я убият — съгласи се Ерастас. — И всички са се проваляли. Дори пленяването изискваше сложен капан — на Рейк му трябваха столетия, докато го изобрети.

— Не беше сам — изръмжа Килмандарос.

— И каквото беше направено, ти го развали — подхвърли Ерастас. — А Аномандър Рейк е мъртъв и вече няма никой, който да се мери с безумните му мании…

Ръката на Килмандарос изведнъж изсвистя покрай окото на Секул и порази Ерастас. Изпукаха ребра и той отхвърча настрани и рухна на земята.