Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Разбити жестоко от К’Чаин На’Рук, Ловците на кости тръгват в поход към Коланси, където ги очаква неизвестна съдба. Изтерзана от въпроси, армията е на ръба на бунта, но адюнкта Тавори е непреклонна. Остава един последен акт, стига да е по силите й, стига да може да задържи армията си сплотена, стига крехките съюзи, които е сключила, да устоят в това, което предстои. Жена без магически дарби, смятана за грубовата и невзрачна, Тавори Паран е решена да се опълчи на боговете… ако собствените й бойци да не я убият преди това.Другаде тримата Древни богове Килмандарос, Ерастас и Секул Лат се готвят да строшат оковите на Коурабас, дракона Отатарал, и да я освободят от вечния й затвор. Освободена, тя ще се превърне в сила за пълно унищожение и срещу която никой смъртен няма да може да устои. При портала на Старвалд Демелайн, Къщата Азат запечатала го, умира. Скоро ще дойдат Елейнт и на света отново ще има дракони.Така в една далечна земя, под едно равнодушно небе, започва последната, преломна глава в „Малазанска Книга на мъртвите“.„Ериксън е необикновен писател… Моят съвет към всеки, който би могъл да ме чуе, е: доставете си удоволствието!“Стивън Доналдсън„Дайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.“Salon.com
Старецът като че ли се канеше да му отвърне нещо, но спря, въздъхна и каза само:
— Е, светът винаги има нужда от още войници.
Момчето сметна това за победа. Първата от многото победи, които му предстоеше да жъне цял живот. Щом пораснеше. И се прочуеше.
— Онзи демон хапе и ще те изяде. А даже и да го хванеш и измъкнеш навън, как ще го убиеш? Никой не може да го убие!
— Нищо не съм казвал за убиване — отвърна старецът. — Просто отдавна не сме си приказвали.
— Ха! Ха! Ха-ха-ха!
Високо над залива ветровете задухаха отривисто от морето. Шибнаха и завъртяха стария очукан ветропоказател, сякаш демонът не знаеше накъде да се обърне.
Внезапен порив го дръпна силно и с пронизителен писък ветропоказателят заяде и спря да се върти. Вятърът го заблъска, но десетилетия гниене и ръжда сякаш не бяха прекършили волята му и ветропоказателят само потръпна.
Като същество във вериги.
Край
на десетото и последно сказание
от
Малазанска Книга на мъртвите
А страницата пред нас се размива.Век си отива. Затваря се книгата.Оставаме история.За сетен път вдигнете опърпания пряпорецна Падналите. И вижте през валмата димтъмните петна по тъканта.Това е кръвта на живота ни,отплатата за делата ни,които скоро ще бъдат забравени.Така и не бяхме каквото можеше да сме.Бяхме само каквото бяхме.
