Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Изобщо ли не е споменавал?
— Не е. Държеше се потайно. Доколкото обаче успях да разбера, открил е животинска популация, която би могъл да използва във връзка с изследванията си на биологичните системи. Знаеш как се вманиачава понякога. Защо?
— Изчезнал е, Сара. С Малкълм смятаме, че е изпаднал в беда. Установихме, че е заминал за един остров край Коста Рика и отиваме при него веднага.
— Веднага?
— Тази вечер. След няколко часа летим за Сан Хосе. Иън идва с мен. Искаме да дойдеш и ти.
— Докторе — каза тя, — дори и да успея да взема самолета утре сутринта от Серонера до Найроби, ще ми трябва почти цял ден, за да стигна. При това, ако имам късмет. Искам да кажа…
— Ти решаваш — прекъсна я Торн. — Ще ти дам подробностите, а ти ще решиш как да постъпиш.
Продиктува й каквото трябва, а тя го записа в бележника си. След това Торн прекъсна линията.
Сара Хардинг се вторачи в африканската нощ. Чувстваше хладния ветрец по лицето си. Някъде от тъмнината долиташе ръмженето на лъвовете. Работата й беше тук. Целият й живот беше тук.
— Доктор Хардинг — обади се Макена. — Какво ще правим?
— Връщаме се — отвърна тя. — Трябва да си събера нещата.
— Заминавате ли?
— Да, заминавам.
Съобщение
Торн подкара към летището и светлините на Сан Франциско изчезнаха зад гърба им. Малкълм седеше до него. Той погледна назад, към форда, който се движеше зад тях, и попита:
— Еди знае ли за какво става дума?
— Да — отговори Торн. — Но не съм убеден, че е в състояние да повярва.
— А хлапетата знаят ли?
— Не.
Чу се писукане. Торн извади малкия пейджър. Светлинката му мигаше. Подаде го на Малкълм и каза:
— Прочети какво пише на екрана.
— От Арби е — каза след малко Малкълм. — Пише: „Желая ви приятно пътуване. Обадете се, ако имате нужда от нас. Чакаме на телефона.“ Следва номерът.
Торн се засмя.
— Как да не ги обичаш тези хлапета! Никога не се отказват. — После се намръщи, сякаш нещо му хрумна. — Кога е пуснато съобщението?
— Преди четири минути — отговори Малкълм.
— Добре, питам за всеки случай.
Свиха вдясно, към летището. Видяха светлините в далечината. Малкълм гледаше пред себе си мрачно.
— Доста е неразумно да се хвърляме напред с главата по този начин. Не се прави така.
— Няма нищо — отвърна Торн. — Стига да сме сигурни за острова.
— Сигурни сме — увери го Малкълм.
— Защо?
— Най-важното доказателство е нещо, за което не исках децата да чуят. Преди няколко дни Левин е видял труп на едно от онези животни.
— Така ли?
— Да. Успял е да го разгледа, преди властите да го изгорят. Животното е имало регистрационен етикет. Левин го е отрязал и ми го изпрати.
— Етикет? Имаш предвид…
— Да. Както на биологичен вид. Етикетът беше стар и разяден от сярна киселина.
— От вулканичен произход.
— Точно така.
— И казваш, че етикетът е бил стар?
— От няколко години. Най-интересното обаче е начинът, по който животното е умряло. Левин смята, че е било ранено приживе… имало е страхотна рана, срязване, достигащо до костта.
— Искаш да кажеш, че е било ранено от друг динозавър?
— Да.
За момент останаха мълчаливи.
— Кой освен нас знае за този остров?
— Нямам представа — отвърна Малкълм. — Знам обаче, че някой се опитва да научи. Днес в кабинета ми са идвали някакви хора и са снимали всичко.
— Чудесно — въздъхна Торн. — Но ти не знаеше къде е островът, нали?
— Не, все още не бях разбрал.
— Мислиш ли, че някой друг може да е успял?
— Не — поклати глава Малкълм. — Сами сме.
Експлоатация
Луис Доджсън отвори вратата, на която пишеше „Животни“, и кучетата веднага се разлаяха. Тръгна през прохода между клетките, подредени една върху друга на три метра височина от двете страни. Сградата беше голяма — корпорация „Биосин“, Купертино, Калифорния, имаше нужда от просторни помещения за опитите си с животни.
Малко зад него крачеше Роситър, шефът на компанията, и мрачно приглаждаше реверите на италианския си костюм.
— Защо ме накара да дойда тук?
— Защото — отговори Доджсън — трябва да поговорим за бъдещето.
— Тук вони — отбеляза Роситър и погледна часовника си. — Хайде да приключваме, Луис.