Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Да, до утре.
— Повече и не искам, Ваше високопреосвещенство.
Тя взе запечатаното писъмце, позволи на Негово високопреосвещенство да я целуне по очите и надвечер се прибра у дома си. Там, съблечена, освежена, се замисли. Положението беше такова, че още отначало се бе зарекла пред себе си. Още две крачки и щеше да достигне целта. Коя от двете беше по-добре да избере за опорна точка — кралицата или кардинала?
Това писмо вече попречваше на кардинала да обвини госпожа Дьо ла Мот, когато един ден тя го принудеше да върне дължимите за колието суми. Ако кардиналът и кралицата се видеха, за да се разберат, как щяха да посмеят да погубят госпожа Дьо Ла Мот, която знаеше една толкова скандална тайна?
Кралицата няма да вдигне шум, ще помисли, че кардиналът я мрази. Кардиналът ще повярва в кокетството на кралицата. Но спорът, ако има такъв, ще стане при закрити врати и госпожа Дьо ла Мот, само заподозряна, ще използва този предлог, за да избяга, отнасяйки хубавата сума от милион и половина.
Кардиналът щеше да знае, че Жана е взела диамантите, а кралицата щеше да се сети, но каква полза да вдигат тревога, толкова тясно свързана с тревогата в парка и в Аполоновите бани? Ала едно писмо не беше достатъчно, за да се създаде цялата отбранителна система. Кардиналът имаше добро перо, той щеше да пише още седем-осем пъти.
Колкото до кралицата, кой знае дали точно в тази минута тя не ковеше с господин Дьо Шарни оръжия за Жана дьо ла Мот!
Толкова вълнения и лавирания завършваха в края на краищата с бягство и Жана стъкмяваше предварително стъпалата за него. Първо, срокът за изплащане, издаване на бижутерите. Кралицата вървеше право към господин Дьо Роан. Как? Чрез Жана, това беше неизбежно. Жана предупреждаваше кардинала и го канеше да плати. Ако откажеше, имаше опасност писмата да се обнародват… и той плаща. След заплащането вече нямаше опасност. Колкото до публичната разгласа, оставаше да се разреши въпросът с интригата. По този въпрос — пълно удовлетворение. За честта на една кралица и на един кардинал цената милион и половина беше твърде ниска, Жана беше сигурна, че ще има три милиона, щом пожелаеше.
А защо Жана беше уверена в себе си по въпроса за интригата? Защото кардиналът беше убеден, че е видял три нощи последователно кралицата в горичките на Версай, а никаква сила на света не можеше да докаже на кардинала, че се е излъгал. Защото имаше едно-единствено доказателство за измама, едно живо, неопровержимо доказателство, Жана щеше да го отстрани, станеше ли въпрос за него. Стигнала до тази точка в размишленията си, тя се приближи до прозореца и видя, че Олива стои на балкона и е много неспокойна и много любопитна. „Да действаме“ — помисли Жана, като поздрави нежно съучастницата си. Графинята даде на Олива уговорения знак да слезе вечерта. Олива се зарадва много на полученото официално съобщение и се прибра в стаята си. Жана продължи размишленията си.
Да счупят инструмента, когато не може да им служи вече, е навик на всички интриганти, ала повечето от тях не успяват, било, че счупват инструмента, така че той успява да издава тайната, било, че не го счупват напълно и той може да послужи на други.
Жана си помисли, че малката Олива, отдадена всецяло на удоволствието да живее, няма да се остави да бъде пречупена, както трябва, без да изохка. Трябваше да се измисли за нея някаква небивалица, която да я накара да избяга, и друга, която да й позволи да избяга с готовност. Трудности изникваха на всяка крачка, но някои умове намират в решаването на трудностите такова удоволствие, каквото други — да мачкат рози.
Олива, толкова радостна да е в компанията на новата си приятелка, беше само относително радостна, тоест, като предусещаше тази връзка през прозорците на своя затвор, тя я намираше извънредно приятна. Но искрената Никол не криеше от приятелката си, че би предпочела дневната светлина, разходките на слънце, изобщо всички дадености на живота пред нощните разходки и въображаемата власт. Съприкосновението с живота бяха Жана, нейните ласки и нейната интимност, даденостите на живота бяха парите и Бозир.
Жана, която бе изучила основно тази теория, се зарече да я приложи при първия удобен случай. В крайна сметка тя реши тема на разговора й с Никол да бъде необходимостта доказателството за престъпните измами, извършени във Версайския парк, да изчезне напълно.
Когато се мръкна, Олива слезе. Жана я чакаше на вратата. Двете вървяха нагоре по улица „Сен Клод“ чак до пустия булевард и щяха да стигнат до колата им, която, за да могат да разговарят по-добре, се движеше бавно по пътя, който заобикаля при Венсан. Никол беше добре преоблечена в проста рокля и широкопола шапка, а Жана — навлечена като гризетка, така никой не можеше да ги познае. Впрочем за тази цел трябваше да влезеш в каляската, а само полицията имаше това право, но все още нищо не бе привлякло нейното внимание. Освен това каляската не беше без украшения, отстрани имаше герба на Валоа — вдъхващ уважение страж, чийто запрет никой полицай не би посмял да наруши с насилие. Най-напред Олива обсипа с целувки Жана, която й ги връщаше с лихвата.