Хари Потър и реликвите на смъртта

Дъмбълдор се усмихна. Новината, че му остава по-малко от година живот изглежда съвсем малко или дори изобщо не го притесняваше.

— Късметлия съм, невероятен късметлия, че те имам, Сивиръс.

— Ако само ме бяхте призовали малко по-рано, може би щях да мога да направя повече, да откупя по-дълго време за вас! — яростно каза Снейп. Той погледна към счупения пръстен и меча. — Мислехте ли, че като счупите пръстена ще разрушите проклятието?

— Нещо такова… не бях на себе си, без съмнение… — рече Дъмбълдор. С усилие той се изправи на стола си. — Е, наистина, това прави нещата много по-еднопосочни.

Снейп изглеждаше напълно объркан. Дъмбълдор се усмихна.

— Имам предвид плана, който Лорд Волдемор ми е скроил. Плана му да накара бедното момче на Малфой да ме убие.

Снейп седеше в стола, който Хари така често беше заемал, срещу бюрото на Дъмбълдор. Хари можеше да познае, че му се иска да добави още нещо по темата за поразената ръка на Дъмбълдор, но другият я беше вдигнал в любезен отказ да обсъжда въпроса по-нататък. Намръщен, Снейп каза:

— Тъмният Лорд не очаква Драко да успее. Това е само наказание за грешките на Луциус напоследък. Бавно мъчение за родителите на Драко, докато те го гледат как се проваля да плати за неуспехите им.

— Накратко, на момчето е била произнесена смъртна присъда, точно както със сигурност и на мен! — рече Дъмбълдор. — Така, бих помислил, че естественият продължител на тази задача, щом Драко се провали, ще си ти?

Последва кратка пауза.

— Това ми се струва, че е планът на Тъмния Лорд.

— Лорд Волдемор предвижда момент в близкото бъдеще, когато няма да се нуждае от шпионин в „Хогуортс“?

— Той вярва, че училището скоро ще бъде в ръцете му, да.

— И ако то наистина падне в ръцете му — каза Дъмбълдор, почти все едно говори за страничен въпрос, — имам твоята дума, че ще направиш всичко в своята власт да защитиш учениците на „Хогуортс“?

Снейп кимна сковано.

— Добре. Сега. Твой пръв приоритет ще бъде да откриеш какво е намислил Драко. Един уплашен юноша е опасност за другите, както и за себе си. Предложи му помощ и напътствие, той би трябвало да приеме, харесва те…

— … доста по-малко, откакто баща му изпадна в немилост. Драко вини мен, смята, че съм узурпирал позицията на Луциус.

— И все пак, опитай. Притеснявам се по-малко за себе си, отколкото за случайни жертви на плановете, каквито и да са те, които хрумнат на това момче. В крайна сметка, разбира се, има само едно нещо, което може да се направи, ако се наложи да го спасим от гнева на Лорд Волдемор.

Снейп повдигна вежди и тонът му беше язвителен, когато попита:

— Нима възнамерявате да го оставите да ви убие?

— Разбира се, че не. ТИ трябва да ме убиеш.

Имаше продължителна тишина, прекъсвана само от един странен потракващ звук. Фениксът Фоукс гризеше кост от парче котлет.

— А бихте ли желали да го направя сега? — попита Снейп с глас, натежал от ирония. — Или бихте искали няколко минути, за да съчините надгробно слово?

— О, все още не! — усмихна се Дъмбълдор. — Смея да твърдя, че моментът ще ни се представи сам в предстоящите събития. Като имаме предвид какво стана тази нощ, — той посочи посърналата си ръка, — можем да бъдем сигурни, че ще се случи в рамките на година.