Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но какво трябва да извърши?
— Това е между Хари и мен. Сега слушай внимателно, Сивиръс. Ще дойде един момент… след смъртта ми… не спори, не ме прекъсвай! Ще дойде време, когато ще изглежда, че Лорд Волдемор се страхува за живота на своята змия.
— За Наджини?!… — Снейп изглеждаше учуден.
— Именно. Ако дойде време, когато Лорд Волдемор спре да изпраща тази змия да изпълнява заповедите му и я държи на сигурно място близо до себе си под магическа защита, тогава, мисля, ще бъде безопасно да кажеш на Хари.
— Да му кажа какво?
Дъмбълдор си пое дълбоко дъх и затвори очи.
— Да му кажеш, че през нощта, когато Лорд Волдемор се опита да го убие, когато Лили пожертва живота си да го закрие като с щит, смъртоносното проклятие е отскочило обратно към Лорд Волдемор, и частица от душата на Волдемор е била изтръгната от цялото, и се е затворила в единствената друга жива душа, останала в онази повалена сграда. Част от Лорд Волдемор живее вътре в Хари и това е, което му дава силата да говори със змии, и връзката със съзнанието на Лорд Волдемор, която той никога не можа да разбере. И докато това парченце от душа, отнето от Волдемор, остава свързано и защитено от Хари, Лорд Волдемор не може да умре.
Хари сякаш наблюдаваше двамата мъже от единия край на дълъг тунел, те бяха толкова далеч от него, гласовете им отекваха странно в ушите му.
— Значи момчето… момчето трябва да умре?… — попита Снейп съвсем спокойно.
— Волдемор лично трябва да го направи, Сивиръс. Това е съществено.
Още една дълга пауза. После Снейп каза:
— Мислех… всички тези години… че ние го защитаваме заради нея. Заради Лили.
— Защитавахме го, защото беше от съществено значение да го обучим, да го отгледаме, да го оставим да опита силата си — рече Дъмбълдор, все още със затворени очи. — Междувременно, връзката им се засилва повече от всякога, зловредно нараства. Понякога си мисля, че той самият го подозира. Доколкото го познавам, той би наредил нещата така, че когато излезе да се срещне със смъртта, това наистина да означава края на Волдемор.
Дъмбълдор отвори очите си. Снейп изглеждаше потресен.
— Запазили сте го жив, така че да може да умре в правилния момент?!
— Не бъди толкова изненадан, Сивиръс. Колко мъже и жени си наблюдавал как умират?
— Напоследък, само тези, които не съм можел да спася! — рече Снейп. Той се изправи. — Вие сте ме използвали!
— Тоест?
— Шпионирах за вас и лъгах за вас, поставях се под смъртна заплаха за вас. Всичко се предполагаше да бъде, за да запазим сина на Лили Потър в безопасност. Сега ми казвате, че сте го отглеждали като прасе за клане…
— Но това е трогателно, Сивиръс — каза Дъмбълдор сериозно. — Нима си развил привързаност към момчето, в крайна сметка?
— Към него?! — извика Снейп. — ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
От върха на пръчката му изригна сребърна кошута. Тя се приземи на пода на кабинета, подскокна веднъж из помещението и литна през прозореца. Дъмбълдор я наблюдаваше как се отдалечава и как сребърното й сияние се стопява, а после се обърна отново към Снейп и очите му бяха пълни със сълзи.
— След всичкото това време?
— Винаги!… — каза Снейп.
И сцената се смени. Сега Хари видя Снейп да говори с портрета на Дъмбълдор зад бюрото му.
— Ще трябва да дадеш на Волдемор правилната дата за отпътуването на Хари от къщата на леля си и чичо си… — рече Дъмбълдор. — Да не го сториш, би предизвикало подозрение, когато Волдемор вярва, че си така добре информиран. При все това, трябва да им подхвърлиш идеята за примамки; това, мисля, трябва да осигури безопасността на Хари. Опитай да приложиш объркващо заклинание над Мъндънгъс Флечър. И Сивиръс, ако си принуден да вземеш участие в преследването, постарай се да изиграеш ролята си убедително… Разчитам на теб да се задържиш сред добрия списък на Лорд Волдемор възможно най-дълго или „Хогуортс“ ще бъде оставен на милостта на двамата Кароу…
Сега Снейп беше лице в лице с Мъндънгъс в непозната кръчма. Изражението на Мъндънгъс беше празно и изпълнено с любопитство, а Снейп кривеше вежди в концентрация.
— Ще предложиш на Орденът на Феникса — промърмори Снейп, — да използват примамки. Многоликова отвара. Двойници на Потър. Това е единственото нещо, което би могло да проработи. Ще забравиш, че аз съм предложил това. Ще го представиш като своя собствена идея. Разбираш ли?
— Разбирам — смутолеви Мъндънгъс с разфокусиран поглед…
Сега Хари летеше редом със Снейп върху метла през ясната тъмна нощ. Следваше го друг смъртожаден с качулка и пред тях бяха Лупин и един Хари, който всъщност беше Джордж… Един смъртожаден се премести пред Снейп и вдигна пръчка, сочейки право към гърба на Лупин.