Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ако умирането не ви притеснява — рече Снейп грубо, — защо не оставите Драко да го направи?
— Душата на това момче все още не е покварена — каза Дъмбълдор. — Не бих позволил тя да бъде съсипана за моя сметка.
— Ами моята душа, Дъмбълдор? Моята?!
— Ти сам би трябвало да знаеш дали ще увреди душата ти това да помогнеш на един старец да избегне болката и унижението — каза Дъмбълдор. — Моля те за тази голяма услуга, Сивиръс, защото смъртта идва за мен така сигурно, както е сигурно, че „Чъдли Кенънс“ ще завършат на последно място в тазгодишната лига. Признавам, че бих предпочел бърз и безболезнен изход, пред удължения и мръсен вариант, който би бил, например, ако Грейбек е замесен… Чувам, че Волдемор го е вербувал? Или пък скъпата Белатрикс, която обича да си играе с храната си, преди да я изяде.
Тонът му беше непринуден, но сините му очи пронизваха Снейп, както често бяха пронизвали Хари, като че душата, за която говореха беше видима за него. Най-сетне Снейп отново кимна лаконично.
Дъмбълдор изглеждаше доволен.
— Благодаря ти, Сивиръс…
Кабинетът изчезна и сега Снейп и Дъмбълдор се скитаха заедно из поляните на опустелия замък по здрач.
— Какво правите с Потър, всички тези вечери, когато се затваряте двамата? — попита Снейп внезапно.
Дъмбълдор изглеждаше уморен.
— Защо? Не се опитваш да му наложиш още задържания след часовете, нали Сивиръс? Момчето скоро ще е прекарало повече време наказано, отколкото навън.
— Той е все едно баща си отново…
— На вид — може би, но дълбоко в същността си е много повече като майка си. Прекарвам време с Хари, защото има неща, които трябва да обсъдя с него, информация, която трябва да му дам, преди да е твърде късно.
— Информация — повтори Снейп. — Вие му се доверявате… а не се доверявате на мен.
— Не става въпрос за доверие. Разполагам с, както и двамата знаем, ограничено време. От съществена необходимост е да дам на момчето достатъчно информация, за да може да направи, каквото е нужно.
— И защо аз да не мога да имам същата информация?
— Предпочитам да не скривам всичките си тайни в една кошница, особено кошница, която прекарва толкова много време под ръка с Лорд Волдемор.
— Което върша по ваша заповед!!
— И се справяш изключително добре. Не мисли, че подценявам непрестанната опасност, в която се поставяш, Сивиръс. Да даваш на Волдемор привидно ценна информация, докато укриваш най-важното, е задача, която не бих поверил на никого другиго, освен на теб.
— И все пак се доверявате много повече на едно момче, неспособно да борави с Оклумантика, чиято магия е посредствена, и което има директна връзка със съзнанието на Тъмниия Лорд.
— Волдемор се страхува от тази връзка! — каза Дъмбълдор. — Не чак толкова отдавна, той вкуси мъничко от това какво наистина означава за него да дели съзнанието си с Хари. Това е била болка, каквато никога преди не е изпитвал. Той няма да се опита да превземе Хари отново, сигурен съм. Поне не по този начин.
— Не разбирам…
— Увредената душа на Лорд Волдемор не би могла да понесе близък контакт с душа като тази на Хари. Като език върху замръзнала стомана, като месо сред пламъци…
— Души? Говорехме за съзнания!
— В случая с Хари и Лорд Волдемор, да говориш за едното означава да говориш и за другото.
Дъмбълдор се огледа наоколо, за да се увери, че са сами. Бяха наблизо до Забранената гора сега, но нищо не показваше да има някой наблизо до тях.
— След като ме убиеш, Сивиръс…
— Вие отказвате да ми кажете всичко и все пак очаквате от мен тази дребна услуга! — изръмжа Снейп и истински гняв се разгоря по слабото му лице. — Приемате нещо твърде сериозно за даденост, Дъмбълдор! Може би съм размислил!
— Ти ми даде дума, Сивиръс. И като говорим за услуги, които ми дължиш, мисля, че се съгласи да следиш внимателно нашия млад слидерински приятел?
Снейп изглеждаше ядосан, изпълнен с несъгласие. Дъмбълдор въздъхна.
— Ела в кабинета ми довечера, Сивиръс, в единайсет, и няма повече да се оплакваш, че ти нямам доверие…
Отново бяха в кабинета на Дъмбълдор, прозорците бяха тъмни, Фоукс беше притихнал, а Снейп седеше неподвижно, докато Дъмбълдор се разхождаше около него, говорейки.
— Хари не бива да знае, не и преди последния момент, не и преди да е наложително, иначе как би могъл да има силата да извърши това, което трябва да бъде направено?