Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
— Знаете какво имам предвид! Той мисли, че става дума за нейния син. Той смята да я преследва… да ги избие всички…
— Ако тя означава толкова много за теб, — каза Дъмбълдор — със сигурност Лорд Волдемор ще я пощади? Не можа ли да измолиш милост за майката, в замяна на сина й?
— Молих… молих го…
— Отвращаваш ме!… — рече Дъмбълдор, и Хари никога не бе чувал такова презрение в гласа му. Снейп сякаш леко се смали. — Значи не те вълнува смъртта на съпруга и детето й? Те могат да умрат, доколкото ти би получил това, което искаш?
Снейп не каза нищо, само погледна нагоре към Дъмбълдор.
— Скрийте ги всички тогава! — изграчи той. — Пазете я… ги… на сигурно място. Моля.
— И какво ще ми дадеш в замяна, Сивиръс?
— В… в замяна? — зяпна Снейп насреща на Дъмбълдор и Хари очакваше, че ще се противи, но след дълга пауза, той отвърна. — Всичко.
Хълмът избледня и Хари стоеше в кабинета на Дъмбълдор, и нещо произвеждаше ужасен звук, като ранено животно. Снейп се бе отпуснал напред в един стол, а Дъмбълдор бе застанал над него, с мрачен вид. След миг-два, Снейп вдигна лицето си, и приличаше на човек, който е живял сто години в нищета, откак бяха напуснали бурния хълм.
— Мислех, че… вие ще… я запазите… на сигурно…
— Тя и Джеймс са се доверили на погрешния човек — каза Дъмбълдор. — Доста подобно на теб, Сивиръс. Или се надяваше, че Лорд Волдемор ще я пощади?
Снейп дишаше на пресекулки.
— Нейното момче оцеля — каза Дъмбълдор.
С леко кимване на главата си Снейп сякаш прогони досадна муха.
— Синът й е жив. Той има нейните очи, точно нейните очи. Ти помниш формата и цвета на очите на Лили Евънс, убеден съм?
— НЕДЕЙТЕ! — изрева Снейп. — Няма я… мъртва…
— Това разкаяние ли е, Сивиръс?
— Ще ми се… ще ми се аз да бях умрял…
— И от каква полза би било това за когото и да е? — рече хладно Дъмбълдор. — Ако си обичал Лили Евънс, ако истински си я обичал, тогава пътят ти напред е ясен.
Снейп сякаш се взираше през мъгла от болка и думите на Дъмбълдор явно отнемаха дълго време да достигнат до него.
— Какво… какво имате предвид?
— Ти знаеш как и защо тя е умряла. Постарай се да направиш така, че това да не е било напразно. Помогни ми да защитя сина на Лили.
— Той не се нуждае от защита. Тъмният Лорд го няма…
— Тъмният Лорд ще се завърне и Хари Потър ще бъде в ужасна опасност, когато това стане.
Последва дълга пауза и бавно Снейп възвърна контрола над себе си, овладявайки дишането си. Най-накрая той каза:
— Много добре. Много добре. Но никога… никога не казвайте за това, Дъмбълдор! Това трябва да си остане между нас! Закълнете се! Не мога да понеса… особено сина на Потър… Искам думата ви!
— Думата ми, Сивиръс, че никога няма да разкрия най-доброто у теб? — въздъхна Дъмбълдор, гледайки отгоре лицето на Снейп, изпълнено с жестока мъка. — Щом настояваш…
Кабинетът се разтопи, но се възвърна моментално. Снейп крачеше напред-назад пред Дъмбълдор.
— … посредствен, арогантен като баща си, целенасочен нарушител на правилата, наслаждаващ се на новооткритата си известност, нахален и търсещ внимание…
— Виждаш това, което очакваш да видиш, Сивиръс!… — каза Дъмбълдор, без да вдига очите си от един брой на „Трансфигурацията днес“. — Други учители ми докладват, че момчето е скромно, симпатично и умерено талантливо. Лично аз го намирам за приятно дете — Дъмбълдор обърна страницата и добави, без да поглежда нагоре. — Ще хвърляш по едно око на Куиръл, нали?
Водовъртеж от цветове и сега всичко се бе стъмнило, а Снейп и Дъмбълдор стояха на малко разстояние сред входната зала, докато последните групички от Коледния бал минаваха покрай тях на път за леглата.
— Е? — промърмори Дъмбълдор.
— Знакът на Каркаров също е започнал да потъмнява. Обзела го е паника, страхува се от разплата; знаете колко голяма помощ оказа на Министерството след падането на Тъмния Лорд — Снейп погледна странично профила с крив нос на Дъмбълдор. — Каркаров смята да избяга, ако знакът започне да го изгаря.
— Така ли смята? — рече Дъмбълдор меко, докато Фльор Делакор и Роджър Дейвис дойдоха, хилейки се, откъм поляните. — А ти изкушаваш ли се да се присъединиш към него?
— Не! — каза Снейп и черните му очи следяха отдалечаващите се фигури на Фльор и Роджър. — Не съм такъв страхливец.
— Не! — съгласи се Дъмбълдор. — Ти си далеч по-смел човек от Игор Каркаров. Знаеш ли, понякога си мисля, че твърде рано разпределяме учениците по домовете…
Той се отдалечи, оставяйки Снейп с вид на поразен…