Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Полковникът носеше под крилата си допълнителни резервоари за продължителен полет, но те нямаше да са достатъчни. Можеше да избира между четири неща. Не му трябваха повече от две секунди, за да ги прецени.
Можеше да включи ускорителя и да продължи за Иран, като избяга от американците, но скоро след като пресечеше границата, щеше да остане без гориво. Дори ако двамата с брат му катапултираха и се спуснеха без произшествия, щяха да паднат сред персийските племена, които бяха пострадали ужасно по време на войната между двете страни от онова, което пускаха върху им иракските авиатори.
Можеше да използва ускорителя си, за да избяга от Игълите, сетне да полети на юг, да катапултира над Саудитска Арабия и да стане пленник. И през ум не му мина, че могат да се отнесат хуманно с него.
Полковник Абделкарим Бадри натисна до край ръчката за газта, премина на ускорител и полетя на среща с идващите американци.
Още щом се обърна, четирите Игъла влязоха в обсега на радара му. Два от тях се бяха отклонили. Втурнали се бяха след бягащите едноместни машини, всички с включени ускорители, всички преминали звуковата бариера.
Но водачът на американците идваше право към него. Бадри усети потреперването, когато МИГ-ът прескочи звуковата бариера, намести мъничко колоната, за управление и се понесе към гмуркащия се Игъл пред себе си.
— Господи, той идва право към нас! — възкликна Тим от задната седалка. Уокър знаеше и без това. Собственият му радарен екран му показваше четирите изчезващи точки на иракските машини, побягнали към Иран, и единичната бляскава точка на вражеския изтребител, който се качваше към него за схватка. Индикаторът, който отмерваше разстоянието, се въртеше като повреден будилник. На петдесет километра един от друг те се носеха със скорост от 2500 километра в час. Не виждаше с просто око МИГ-а, но и това скоро щеше да стане.
На задната седалка полковник Осман Бадри беше съвсем объркан. Не беше разбрал нищо от онова, което ставаше. Внезапният тласък на включения ускорител отново го беше блъснал в кръста, а резкият завой при тази скорост го бе накарал да загуби за няколко секунди съзнание.
— Какво става? — извика той в микрофона си, без да разбира, че не е натиснал копчето и брат му не може да го чуе.
Палецът на Дон Уокър се поколеба над копчетата за изстрелване на ракетите.
Можеше да избира между дългобойната АИМ-7 Спароу, която се насочваше с радар от самия Игъл, и АИМ-9 Сайдуиндър с по-малък обсег и насочваща се по топлинната следа.
На разстояние двайсет и четири километра видя малката черна точка, която препускаше към него. Двата отвесни стабилизатора показваха, че това е МИГ 29, който, в подходящи ръце, се смята за един от най-добрите изтребители прехващачи. Уокър не подозираше, че има пред себе си невъоръжен учебен самолет. Знаеше само, че машината срещу него може да носи съветска ракета АА-10 със същия обхват както собствената му АИМ-7. Затова избра Спароу.
На петнайсет километра изстреля своите ракети право напред. Те проблеснаха и изчезнаха, прихванаха радарния лъч от МИГ-а и послушно тръгнаха към него.
Абделкарим Бадри видя проблясването на ракетите, когато те бяха изстреляни от Игъла, което му даваше още няколко секунди живот, освен ако можеше да принуди американеца да се отклони. Посегна от лявата си страна и дръпна един лост.
Дон Уокър често се бе питал как ли ще бъде и сега разбра. От долната част на крилата на машината срещу него видя ответните блясъци. И сякаш ледена ръка го хвана за корема, почувства смразяващ страх. Друг човек беше изстрелял две ракети срещу него и сега той гледаше смъртта право в очите.
Две секунди след като изстреля Спароу, на Уокър му се щеше да бе избрал Сайдуиндър. Причината беше проста, те бяха ракети, които изстрелваш и забравяш за тях — щяха да намерят врага независимо къде се намира Игълът. А Спароу имаха нужда от Игъла, за да ги насочва; ако сега се отклонеше, без ръководство те щяха да „оглупеят“, да започнат да бродят по небето и да паднат, без да поразят нищо на земята.
Частица от секундата преди да се отклони, видя как „ракетите“, изстреляни от МИГ-а, започват да падат към земята. Без да вярва на очите си, разбра, че това съвсем не са били ракети; иракският пилот го беше изиграл, като беше освободил допълнителните резервоари. Алуминиевите резервоари бяха блеснали на утринното слънце, имитирайки блясъка на ракетното гориво. И той, Дон Уокър от Тълса, Оклахома, почти се беше хванал на номера.
В своя МИГ Абаделкарим Бадри разбра, че американецът няма да се отклони. Постави на изпитание куража на противника и загуби. На задната седалка Осман беше намерил бутона за включване. Виждаше през рамото на брат си, че се качват, вече се намираха на много километри над земята.