Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Ето, госпожо, почистена и готова за окачване — рече той.
Зад него вратата бавно се затвори. Докато това ставаше, се показа една ръка и пъхна между нея и рамката нагъната хартия. Тя се затвори, но всъщност езикът не щракна.
Разносвачът постави картината в края на бюрото на администраторката. Беше голяма, широка метър и половина и висока един и двайсет. Тя закри целия й изглед към фоайето.
— Но аз не зная нищо… — запротестира тя. Главата на разносвача се показа иззад картината.
— Моля да подпишете, че сте я получили — рече той и подаде формуляра на разписката. Докато тя го разглеждаше, Касоразбивача слезе по мраморните стъпала и се измъкна през вратата.
— Но тук пише галерия „Харцман“ — посочи тя.
— Точно така. „Балгасе“, номер четиринайсет.
— Но ние сме номер осем. Това е Винклербанк. Галерията е по-нататък.
Обърканият разносвач се извини и си тръгна. Портиерът се върна по мраморните стъпала. Тя обясни какво се е случило. Той изсумтя, зае мястото си от другата страна на фоайето срещу администраторката и отново подхвана сутрешния вестник.
Когато по обяд хеликоптерът Блакхок доведе Майк Мартин, във военновъздушната база Рияд го очакваше малък, но нетърпелив комитет по посрещането. Там бяха Стив Ланг и Чип Барбър. Човекът, когото не очакваше да види, беше неговият командир, полковник Брус Крейг. Докато той стоеше в Багдад, в западните пустини на Ирак вече се бяха разположили два пълни ескадрона на САС от всичко четирите, които имаше в казармата в Херефорд. Един беше останал там на разположение, докато хората от четвъртия, разпръснати на малки групи, бяха ангажирани в тренировъчни мисии.
— Носиш ли го, Майк? — попита Ланг.
— Да. Последното съобщение на Йерихон. Не можах да го предам по радиото.
— Човече, разтревожихме се, след като не успяхме да се свържем с теб през изминалите четирийсет и осем часа — обади се Барбър. — Голяма работа свърши, господин майор.
— Един момент, господа — рече полковник Крейг. — Ако сте свършили с него, мога ли да получа обратно своя офицер?
Ланг разглеждаше хартийката, разчитайки арабския, доколкото можеше. Вдигна очи.
— Да, така предполагам. С искрените ни благодарности.
— Почакайте минута — рече Барбър. — Какво ще правите с него сега, господин полковник?
— О, легло в нашата база от другата страна на летището, малко ядене…
— Имам по-добра идея — каза Барбър. — Господин майор, какво бихте казали за канзаска пържола и пържени картофи, един час в мраморна вана и голямо меко легло?
— Страхотно — засмя се Мартин.
— Точно така, господин полковник, вашият човек получава апартамент в хотел „Хаят“ за двайсет и четири часа с комплиментите на моите хора. Може ли?
По време на краткото пътуване до хотела срещу щаба на СЕНТАФ Мартин преведе на Ланг и Барбър съобщението на Йерихон. Ланг го записа дума по дума.
— Това е то — рече Барбър. — Нашите летци ще отидат там и ще го пометат.
Трябваше да се намеси Чип Барбър, за да бъде настанен мърлявият иракски селянин в най-добрия апартамент в „Хаят“, и когато това стана, човекът на ЦРУ отиде отсреща в Черната дупка.
Мартин прекара един час във ваната, изми се, обръсна се, а когато излезе, пържолата и пържените картофи го чакаха върху един поднос в дневната. Още не си беше доял, когато сънят го обори. Едва успя да стигне до широкото меко легло в съседната стая, отпусна се и заспа.
Докато спеше, се случиха куп неща. В дневната бяха оставени изгладени гащи, панталони, чорапи, обувки и риза.
Във Виена Гиди Барзилаи изпрати подробностите за опериране с шифрованата сметка на Йерихон в Тел Авив, където беше подготвено съответното копие с необходимата редакция.
Карим се срещна с Едит Харденберг на излизане от работа, заведе я да пият кафе и й обясни, че трябва да се върне в Йордания за една седмица да види майка си, която била болна. Тя прие обяснението и му каза да се връща колкото е възможно по-скоро.
От Черната дупка издадоха заповед до военновъздушната база Таиф, където един шпионски самолет ТР-1 се готвеше да излети, за да заснеме голям оръжеен комплекс в Ас-Шаркат, в северен Ирак.
Самолетът получи нова задача, с нови координати по картата и по-конкретно да посети и снима една част от веригата планини в северната част на Джебал ал Хамрин. Когато командирът на ескадрилата възрази против внезапната промяна, му казаха, че заповедта носи гриф „Направо от Йеремия“. Протестът приключи.
Над Джебал в този ден беше облачно и валеше дъжд, но с помощта на своя радар с инфрачервени лъчи и топлинни сензори, уреда АСАРС-2, за който няма облаци, дъжд, градушка, суграшица, сняг, нито тъмнина, шпионският самолет направи необходимите снимки.