Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
В покрайнините на града попадна на един козар със стадото му и го остави доста озадачен, но съвсем щастлив, купувайки четири от козите за останалата шепа динари, на цена, която беше почти два пъти по-висока от пазарната.
Козите също бяха доволни, че се връщат в пустинята, макар и сега да ги държаха за поводи. Трудно можеше да се очаква от тях да знаят, че са там, за да осигурят правдоподобно обяснение на това, защо Мартин броди из пустинята южно от шосето през следобедната жега.
Проблемът му беше, че не разполагаше с компас; уредът, заедно с останалите му принадлежности, остана под плочките на бараката в Мансур. Използва слънцето и евтиния си часовник, за да определи колкото е възможно по-точно посоката от радиомачтата в града до пресъхналото корито на реката, където беше заровен моторът му.
Вървя осем километра пеш, козите го бавеха, но компанията им си струваше, защото на два пъти забеляза войници, които го проследиха откъм пътя, докато се скри от погледа им, но нищо не предприеха.
Малко преди залез намери пресъхналото корито, което му трябваше, разпознавайки близките скали, и се отпусна да си почине, докато бе все още светло. Едва след като се стъмни, започна да копае. Доволните кози се отдалечиха.
Намери го на същото място, завит в полиетиленовия си чувал — здрав кросов мотор Ямаха 125 кубика, целия черен, с допълнителни резервоари за гориво. Заровеният компас също беше на мястото си, заедно с оръжието и боеприпасите.
В продължение на много години САС предпочитаха пистолети Браунинг с 13 патрона, но горе-долу по това време бяха преминали на швейцарските деветмилиметрови Зиг Зауер. Той препаса по-тежкия швейцарски автоматичен пистолет в кобура на дясното бедро. От този момент нататък вече не можеше и дума да става да се прави на Махмуд Ал-Хури — един прост иракски селянин няма да препуска на подобна машина по тези места. Ако го пресрещнеха, щеше да стреля и да бяга.
Понесе се в нощта, придвижвайки се далеч по-бързо от ландроувърите. С кросовия мотор можеше да кара бързо по равните места и да води машината по скалистите склонове и пресъхналите речни корита.
В полунощ зареди отново, пи вода и хапна от дажбите, оставени в скривалището. Сетне потегли право на юг към саудитската граница.
Така и не разбра кога пресече границата. Местността си беше все същата пустош — скали и пясък, чакъл и сипеи, а като се има предвид зигзагобразното му движение, нямаше начин да знае колко километра е изминал.
Разбра, че е в Саудитска Арабия, чак когато излезе на Таплинския път — единственото шосе по тези места. Теренът стана по-равен и той се движеше с трийсет и повече километра в час, когато насреща му изникна кола. Ако не беше така уморен, би реагирал по-бързо; но умората го бе замаяла и забавила реакциите му.
Предното колело на мотора удари опънатата тел и той изхвърча, премятайки се през глава няколко пъти, преди да се просне по гръб. Когато отвори очи, над се беше надвесила една фигура, а светлината на звездите се отразяваше от нещо метално.
— Bouge pas, mec.10
Не беше арабски. Напрегна умореното си съзнание. Нещо от много отдавна. Да, Хейлибъри, където някакъв злощастен учител се опитваше да го посвети в сложностите на езика на Корней, Расин и Молиер.
— Ne tirez pas — рече бавно той. — Je suis Anglais.11
Във френския Чуждестранен легион има само трима британски сержанти и един от тях се казва Маккълин.
— Така ли? — рече на английски той. — Тогава вземи да си размърдаш задника и да отидем до бронираната кола. И ако нямаш нищо против, дай ми пистолета си.
Патрулът на легионерите се намираше много по на запад от определеното му място в съюзническите линии и проверяваше Таплинския път за иракски дезертьори. С помощта на сержант Маккълин, който превеждаше, Мартин обясни на френския лейтенант, че е бил със задача в Ирак.
Това звучеше съвсем приемливо за легионерите; те действаха зад линията на фронта — това беше тяхна специалност. Добрата вест беше, че разполагат с радиостанция.
Касоразбивача престоя в шкафа за метли целия вторник до късно вечерта. Чуваше как различни мъже от персонала влизат в помещението, вършат онова, за което са дошли, и излизат. През стената се долавяше и шумът от движението на асансьора. Седеше върху куфарчето си, облегнат на стената, и от време на време хвърляше поглед към светещия циферблат на часовника си. Между пет и половина и шест чу как персоналът се разотива. Знаеше, че в шест ще дойде нощният пазач, ще го пусне портиерът, който дотогава ще е проверил дали всички са излезли по списъка за деня пред себе си.
10
Не мърдай (фр.). — Б.пр.
11
Не стреляйте. Англичанин съм (фр.). — Б.пр.