Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Игълите бяха натоварени с еднотонни, направлявани с лазер бомби, и ракети въздух-въздух. Поради положението на пилоните за закачане на бомбите под крилата на Игъл товарът беше асиметричен, защото от едната страна те тежаха повече, отколкото ракетите Спароу от другата. Това пилотите наричат гаден товар. Автоматичното управление на елероните компенсира неравновесието, но това не е товар, с който пилотите биха искали да влязат във въздушен бой.
Докато МИГ-овете, които летяха на сто и петдесет метра, бръснеха повърхността на терена и се приближаваха от запад, Игълите идваха от юг и се намираха на сто двайсет и пет километра.
Първият признак за присъствието им за Абделкарим Бадри беше чуруликането в ушите. Брат му зад него не разбираше какво е това, но бойните пилоти знаят. Учебният самолет водеше, четиримата младежи го следваха, общо взето в клинообразна формация. И те го чуха.
Чуруликаха приемниците им, предупреждаващи за радар. Това означаваше, че някъде във въздуха наоколо има други радари, които претърсват небето.
Четирите Игъла бяха настроили радарите си на функцията „търси“ — лъчите „премитаха“ пред тях, за да им показват какво има там. Съветските приемници бяха приели лъчите и предупреждаваха пилотите.
МИГ-овете нямаха избор. Трябваше да продължат напред. На сто и петдесет метра те бяха много под Игълите и щяха да пресекат проекцията на посоката, в която те летяха.
На деветдесет километра чуруликането в ушите на иракските пилоти се превърна в остър сигнал. Приемниците им казваха: някой там е превключил от функция „търси“ и те е заковал.
Зад Дон Уокър влъхвата му Тим забеляза промяната в поведението на своя радар. От плавно движение насам-натам американските радари бяха заковали, стеснили лъча си и се бяха съсредоточили върху откритието си.
— Имаме пет неидентифицирани обекта — промърмори влъхвата и включи сигнала за разпознаване на приятел или враг. Другите влъхви от ятото направиха същото.
Всички бойни самолети носят този апарат. Той изпраща пулсиращ сигнал на определени честоти, които се сменят ежедневно. Бойните самолети, които се сражават на една и съща страна, получават този сигнал и отговарят: „Приятел съм.“ Вражеските машини не могат да го направят. Петте точки на радарния екран, пресичащи пътя на Игълите километри пред тях и близо до земята, биха могли да са „приятелски“, които се връщат от боен полет. Беше много вероятно, защото в небето имаше повече съюзнически, отколкото иракски самолети.
Тим отправи въпрос към неидентифицираните обекти на функции едно, две и четири. Не получи отговор и докладва:
— Вражески.
Дон Уокър превключи ракетите си на радар и промърмори: „Търсим схватка“ на останалите трима пилоти. Насочи носа на самолета надолу и се понесе.
Абделкарим Бадри беше в неблагоприятно положение и го знаеше. Разбра го в момента когато американците го засякоха. Знаеше без всякакъв апарат за разпознаване, че другите машини не могат да са иракски. Знаеше, че е засечен от вражески самолети и че младите му колеги няма да могат да се справят с тях.
Неблагоприятното му положение произтичаше от МИГ-а, на който летеше. Тъй като беше учебен, единственият вид с две места, той въобще не беше предназначен за бой. Едноместните МИГ-ове имат радари, с които могат да оглеждат около себе си, за да се обслужват ракетите им, докато учебният самолет имаше радар, който оглеждаше под ъгъл от шейсет градуса на носа. Знаеше, че някой го е засякъл, но не можеше да го види.
— Какво имаме? — попита късо партньора си. Отговори му задъхано и изплашено.
— Четири вражески самолета, които се спускат бързо.
И така, опитът не беше успял. Американците се бяха спуснали надолу от юг с намерение да ги гръмнат във въздуха.
— Разпръснете се, спуснете се ниско, преминете на ускорител, насочете се към Иран — заповяда им той.
Младите пилоти нямаха нужда от подканяне. От соплата на самолетите им изскочи пламък и изтребителите преминаха звуковата бариера, като почти удвоиха скоростта си.
Въпреки огромния разход на гориво, едноместните можеха да поддържат ускорителя достатъчно дълго, за да избягат от американците и въпреки това да стигнат Иран. Преднината, която имаха, нямаше да позволи на американците да ги догонят, макар че и те сигурно бяха включили ускорителите.
Абделкарим Бадри нямаше такъв избор. Когато бяха строили учебния вариант, съветските инженери не само бяха монтирали по-прост радар, но и значително бяха намалили резервоарите за гориво, за да направят място за ученика и неговото собствено тегло.