Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Какво ще кажеш да ме изпратиш с вашия хронограф още по-назад във времето? Тогава ще мога да се срещна с Люси и Пол и просто да ги попитам.
— И кога искаш да ги срещнеш? Та ние изобщо не знаем в кое време са се скрили?
— Но затова пък знаем по кое време са идвали тук. Ако просто се присъединя към вас, можем да си поговорим и заедно да...
Дядо ме прекъсна.
— По време на посещенията им тук през 1948-а и 1949-а от 1992-ра и 1993-та — при споменаването на тези години той посочваше бележките ни и прокарваше показалец по съответните стрелки — Люси и Пол не са знаели достатъчно, а онова, което им е било известно, са ми го казали. Не, ако изобщо трябва да се срещаш с тях, то това трябва да стане, след като вече са избягали с хронографа. — Той енергично почука върху бележките. — Единствено в това би имало смисъл, всичко останало ще внесе допълнително объркване.
— Тогава... тогава значи ще отида в 1912 година, там, където вече ги срещнах веднъж, при лейди Тилни в къщата й на „Итън Плейс“.
— Това е една от възможностите, но няма да има време... — Лукас мрачно погледна стенния часовник. — Ти не си сигурна дори за датата, да не говорим за часа. Да не забравяме, че преди това трябва да прочетем кръвта ти в хронографа, иначе няма да можеш да пътуваш с него. — Отново заскуба косите си. — И накрая ще трябва съвсем сама да стигнеш от тук до Белгравия, а в 1912 година сигурно това не е чак толкова лесно. .. о, ще ни трябват и съответните дрехи... не, и при най-добро желание не може да стане за толкова кратко време. Трябва да измислим нещо друго. Отговорът е буквално на езика ми... просто ми трябва още малко време да помисля... и може би една цигара...
Поклатих глава. Не, нямаше да се откажа толкова лесно. Знаех, че идеята ми е добра.
— Бихме могли да занесем хронографа до къщата на лейди Тилни и от там да скоча в миналото, това би спестило много време, нали? Е, що се отнася до дрехите... Защо ме зяпаш така?
И действително, изведнъж очите на Лукас бяха станали огромни.
— О, боже! — прошепна той. — Това е!
— Кое?
— Хронографът! Внучке, ти си гений!
Лукас заобиколи масата и ме прегърна.
— Аз съм гений? — повторих.
Сега дядо изпълняваше някакво подобие на танца на радостта.
— Да! Както и аз. Ние двамата сме гении, защото сега знаем какво има в ковчежето.
Е, ама аз не знаех.
— А именно?
— Хронографът! — извика Лукас.
— Хронографът? — повторих като някакво ехо.
— Съвсем логично е! Без значение в кое време са го откраднали Люси и Пол, по някакъв начин е успял да стигне до мен и аз съм го скрил. За теб! В собствената си къща. Не е особено оригинално, но толкова логично!
— Смяташ ли?
Зяпнах го невярващо. Струваше ми се прекалено измислено, но... е, логиката никога не е била силната ми страна.
— Довери ми се, внучке, знам, че е така! — Въодушевлението, изписано върху лицето му, изчезна и той смръщи чело. — Разбира се, това отваря съвсем нови възможности. Сега трябва само... само добре да помислим. — Отново хвърли поглед на стенния часовник. — По дяволите, просто ни е нужно повече време.
— Мога да опитам да ги накарам при следващото елапсиране отново да ме пратят в 1956-а. Но със сигурност утре следобед няма да стане, защото трябва да отида на онзи бал и да се срещна с графа. — Мисълта за това веднага извика неприятно чувство в мен, и то не само заради Гидиън.
— Не, не, не! — извика Лукас. — В никакъв случай! Трябва да сме напреднали поне малко, преди да се изправиш срещу графа. — Той разтърка челото си. — Мисли, мисли, мисли!
— Не виждаш ли пушека, който излиза от ушите ми? От един час не правя нищо друго — уверих го, но той явно говореше на себе си.
— Първо трябва да прочетем кръвта ти в хронографа. В твоето време няма да успееш да го направиш сама и без указания, прекалено е сложно. А после трябва да ти обясня как се борави с него. — Отново хвърли припрян поглед към часовника. Ако сега се обадя на нашия доктор, би могъл да е тук след половин час, тоест, ако имаме късмет и го заварим вкъщи... Въпросът е как точно ще му обясня защо се налага да вземе кръв на братовчедка ми Хейзъл. Навремето на Люси и Пол им взехме кръв съвсем официално с цел научни експерименти, но ти си инкогнито тук и така трябва да си остане, в противен случай...
— Чакай малко! — прекъснах го. — Не можем ли да го направим сами?
Лукас ме погледна недоумяващо.
— Ами обучен съм за много неща, но със спринцовки не мога да боравя. Ако трябва да съм честен, дори не мога да гледам кръв. Стомахът ми винаги се преобръща...
— Сама мога да си взема кръв.