Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Наистина ли? — В погледа му се четеше неподправено изумление. — В твоето време в училище ли учите как се борави със спринцовки?
— Не, дядо, не го учим в училище — отвърнах нетърпеливо. — Но учим, че кръвта потича, щом се порежеш с нож. Имаш ли у теб?
Лукас се поколеба.
— Ами... не смятам, че идеята е особено добра.
— Е, добре, аз имам. — Отворих ученическата си раница и извадих калъфката за очила, в която Лесли бе сложила японския нож, в случай че по време на пътуванията ми във времето бъда нападната и се нуждая от оръжие. Дядо ми ококори очи, когато отворих калъфката. — И преди да си попитал: не, това не е част от стандартните ученически пособия през 2011 година.
Лукас преглътна, после се стегна и каза:
— Добре. Тогава сега да отидем до драконовата зала, като пътьом ще се отбием за малко до лабораторията на доктора, където ще се снабдим с капкомер. — Той огледа подвързаните с кожа томове върху масата и пъхна един от тях под мишницата си. — Този ще го вземем с нас. И сладките, за успокоение на нервите ми. И не забравяй раницата си.
— Какво ще правим в драконовата зала?
Върнах калъфката обратно в ученическата ми паница.
— Там се съхранява хронографът. — Лукас затвори вратата след мен и се ослуша в коридора. Наоколо бе тихо. — В случай че срещнем някого, ще кажем, че разглеждаме наоколо. Ясно ли е, братовчедке Хейзъл?
Кимнах.
— И хронографът си седи просто ей така? В нашето време е заключен в сейф в подземието, поради страх от крадци.
— Разбира се, че ковчежето е заключено — отвърна дядо и ме поведе надолу по стълбите. — Но всъщност не се притесняваме от кражба. В момента при нас няма дори пътуващи във времето, които да го ползват. Тук се случваше нещо вълнуващо единствено докато Люси и Пол идваха, за да елапсират, но оттогава са изминали години. Затова в момента хронографът не стои в центъра на вниманието на пазителите. За наш късмет, бих казал.
Сградата действително изглеждаше пуста, въпреки че Лукас ме увери шепнешком, че никога не е напълно празна. С копнеж погледнах навън през прозореца към топлата лятна вечер. Колко жалко, че не можех да изляза и да опозная по-добре 1956 година. Лукас забеляза погледа ми и ми се усмихна.
— Повярвай ми, и аз бих предпочел някъде на спокойствие да изпуша една цигара с теб, но имаме работа за вършене.
— По-добре да откажеш пушенето, дядо. Толкова е нездравословно. И моля те, обръсни си мустаците. Изобщо не ти отиват.
— Шшт! Ако някой чуе как ме наричаш „дядо“, не знам какви обяснения ще трябва да измисляме.
Но никого не срещнахме по пътя си и когато няколко минути по-късно пристъпихме в драконовата зала, все още можеше да се види как вечерното слънце блещука върху Темза. И в това столетие залата с нейните величествени размери, панорамни прозорци и изящна дърворезба представляваше поразяващо красива гледка и както обикновено, вдигнах глава, за да се полюбувам на огромния дракон, който се извиваше на тавана между масивните полилеи и изглеждаше така, сякаш всеки миг ще полети.
Лукас заключи вратата. Бе много по-притеснен от мен, ръцете му трепереха, когато извади хронографа от ковчежето му и го постави върху масата в средата на залата.
— Когато навремето направих същото с Люси и Пол, бе грандиозно приключение. Толкова се забавлявахме — отбеляза той.
Замислих се за тях двамата. Макар че ги бях срещала само веднъж, при лейди Тилни, можех да си представя какво имаше предвид дядо ми. За нещастие, в същия миг се сетих и за Гидиън. Дали забавлението му по време на нашите приключения е било само преструвка? Или само онази част с влюбването?
Бързо извиках в съзнанието ми образа на японския нож и това, което смятах да направя с него след малко. И виж ти, отклоняването на вниманието ми дори подейства. Все пак не избухнах в сълзи.
Дядо ми избърса длани в панталоните си.
— Вече започвам да се чувствам стар за такива приключения.
Погледът ми се плъзна към хронографа. Според мен изглеждаше абсолютно същия като този, с чиято помощ бях дошла тук — сложно творение, пълно с клапи, ръчки, чекмедженца, зъбчати колела и бутони, цялото изрисувано с миниатюри.
— Спокойно можеш да ми възразиш — каза Лукас, малко засегнат. — Нещо от рода на: но ти си прекалено млад, за да се чувстваш стар!
— О, ами да, разбира се, че си млад. Но мустаците те състаряват поне с десет години.
— Представителен и солиден, според Ариста.
Задоволих се само с многозначително повдигане на вежди, а дядо ми се наведе над хронографа, мърморейки:
— Сега внимавай: с тези десет колелца тук се наглася годината. И преди да попиташ защо са нужни толкова много полета, ще ти отговоря, че се изписва с римски цифри. Надявам се, че ги владееш.