Прашинка в Божието око

— А това е часовникар. — Род не можеше да скрие отвращението си. — Следващият, изглежда, е фермер. Трудно е да го различиш от кафява, но… — В гласа му ненадейно се прокраднаха тревожни нотки. — Ренър, не познавам другия.

Настъпи тишина. Показалката сочеше уродлива сянка, по-дълга и слаба от кафяв, с нещо като шипове на коленете, петите и лактите.

— Виждали сме ги — каза Ренър. Говореше почти автоматично. Като човек, хванал се на бас, че ще мине през гробище в полунощ. Или като войник, водещ другарите си към вражеска територия. Безизразен, решителен, хладнокръвен. Изобщо не бе в негов стил.

Екранът се раздели на две и се появи нов образ: машината на времето от музея в града на Замъка. Абстрактната скулптура от електронни части беше заобиколена от въоръжени същества.

При първата си среща с Иван Род бе изпитал смущаващо силно желание да погали копринената козина на посланика. Сега го изпълваше също толкова непреодолимо чувство: искаше му се да заеме каратистка поза. Създанията бяха изваяни до най-малки подробности. Изглеждаха твърди като стомана, стояха като свити пружини и след схватка с тях дори инструкторите по ръкопашен бой от морската пехота щяха да са като прегазени от електрическа косачка. А какво беше онова там под голямата лява ръка, нещо като полускрит нож с широко острие?

— А — рече Джок, — демон. Предполагам, че онези фигури трябва да са били кукли, изобразяващи нашия вид. Като статуетките — така посредникът по-лесно е можел да ни опише.

— Толкова много? — удивено каза Род. — Пълен кораб с модели в цял ръст?

— Не знаем дали са били в цял ръст, нали? — отбеляза сламкарката.

— Чудесно. Да речем, че са били модели — съгласи се Ренър, но безмилостно продължи: — И все пак са били модели на реални сламкарски класи. Освен този. Защо в групата има демон?

Не получи отговор.

— Благодаря ти, Кевин — бавно каза Род. Не смееше да погледне Сали. — Джок, има ли такава сламкарска класа?

— Не е само това, капитане — рече астрогаторът. — Много внимателно се вгледайте във фермера. След като вече знаем какво да търсим.

Образът не беше ясен, просто силует с размазани очертания, но заоблеността отпред бе очевидна.

— Бременна е! — възкликна Сали. — Защо веднага не се досетих? Бременна статуетка! Но… Джок, какво означава това?

— Да, какво? — студено попита Род.

Но не можеха да привлекат вниманието на Джок.

— Стига! Не говори повече! — заповяда Иван.

— Какво да им кажа? — простена Джок. — Онези идиоти са взели воин! Свършено е с нас, свършено е, а само допреди малко цялата вселена беше в ръцете ни! — Мощната лява ръка на сламкарката яростно се сви в юмрук.

— Тишина. Овладей се. Веднага. Чарли, разкажи ми каквото знаеш за сондата. Как са я построили?