Прашинка в Божието око

— Ще успеем ли? — попита Чарли. — Как бихме могли, Джок? Преди да установим новите колонии, Империята ще разкрие истината за нас. Ще посетят системата ни и ще разберат. И тогава?

— Няма да разберат — отвърна Джок. — Ще им попречи собственият им флот. Ще пристигнат и невъоръжени кораби, но нима не сме способни да измамим шепа хора? Те никога няма да научат езика ни. Ще имаме време да се приготвим. Няма да им позволим да видят воините. Как ще разберат? Междувременно ще установим колониите. Човеците нямат представа колко бързо ще го направим и ще построим кораби. Тогава ще сме в много по-изгодна позиция за преговори, ще имаме контакт с много хора — и можем да им предложим каквото поискат. Ще имаме съюзници и ще се разпространим достатъчно, за да не е в състояние да ни унищожи дори Империята. Ако не са убедени, че ще ни победят, те изобщо няма да се опитат. Такъв е начинът им на мислене.

Морският пехотинец им донесе напитката, която човеците наричаха „шоколад“, и те с наслада я опитаха. Хората бяха всеядни като сламкарите, ала храните им бяха безвкусни. Шоколадът обаче… той бе великолепен и съдържаше голямо количество въглеводороди като водата от родната им планета.

— Какви други възможности имаме? — попита Джок. — Какво щяха да направят, ако им бяхме казали всичко? Нямаше ли да пратят флота си, за да ни избият до крак и да спасят потомците си от нас?

— Одобрявам този договор — каза Иван. — Твоята господарка също ще го приеме.

— Възможно е — отвърна Чарли. Сламкарката се замисли и зае поза, която я изолираше от всичко наоколо. Тя беше господарката… — Съгласна съм. Не съм се надявала на такъв успех. Но опасността!

— Опасност има още откакто хората се появиха в системата ни — напомни й Джок. — Сега е по-малка.

Иван внимателно ги наблюдаваше. Посредничките бяха възбудени. Напрежението бе невероятно и въпреки външното им самообладание, още малко оставаше да прекрачат ръба. За него не беше присъщо да желае невъзможното, но се надяваше опитите за получаване на по-стабилна посредничка да завършат с успех. Трудно се работеше със създания, които внезапно можеха да съзрат нереална вселена и да изведат преценките си от нея. Винаги се случваше едно и също. Първо пожелаваха невъзможното. После започваха да се стремят към него, макар да знаеха, че е непостижимо. Накрая окончателно попадаха във властта на нереалното. Понякога такива симптоми проявяваха и господари.

Тези посреднички не бяха стабилни, но щяха да издържат. Расата щеше да бъде спасена. Трябваше.