Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Трябва да обмислим въпроса. Ще ни отнеме време да обсъдим подробностите…
— Не — твърдо отвърна сенаторът. — Моля за извинение, но не възнамеряваме да позволим на вашите инженери да създадат полето и да построят боен флот. Първото условие е незабавно допускане на имперски наблюдатели във всяка точка на системата ви.
— Разоръжаване. Вяра в добрите ви намерения — отвърна Джок. — Вие бихте ли приели такива условия?
— Никой не ме е питал — рече Бен. — Случаят с вас не е такъв.
— Нали ви казах, че ще ни го предложат — изцвъртя Чарли.
— Не можем да приемем — спокойно заяви Иван. — Ще бъдем безпомощни. Да речем, че хората са искрени. Да речем, че когато разкрият истинската ни природа, не ни унищожат. Какво ни дава основание да вярваме, че Империята винаги ще се управлява с добронамереност? Не бива да поемаме такъв риск. Оцеляването на расата трябва да бъде гарантирано.
— Няма такива гаранции!
— Трябва да напуснем нашата система и да се разселим из вселената. Когато се установим в много системи, хората няма да смеят да ни нападнат — каза Джок. Жестовете й изразяваха нетърпение.
— Убедена ли си, че не можем да приемем това предложение? — попита Чарли.
Джок:
— Вече го обсъждахме. Хората ще поискат да разоръжат воините. Господарите ще обявят война и тя ще избухне тъкмо когато човеците я очакват. Те не са глупаци и офицерите им се страхуват от нас. Наблюдателите им ще бъдат подсигурени от могъща бойна сила. Ако се престорим, че приемаме, те ще се чувстват в правото си да ни унищожат: спомни си съдбата на разбунтувалите се човешки планети. Това предложение дори не може да ни спечели време.
— Тогава им дайте отговора, за който се разбрахме — заповяда Иван.
— Посланикът съжалява, но подписването на такъв договор ще превиши пълномощията му. Ние имаме право да говорим от името на всички сламкари, но само в определени граници.
— Не можете да ги обвинявате за това — каза доктор Хорват. — Проявете разбиране, сенаторе.
— Опитвам се да проявявам разбиране и не ги обвинявам. Направих им предложение, нищо повече. — Фаулър отново се обърна към извънземните. — В Империята са влизали и планети въпреки волята си. Те не са получили такива привилегии…
Джок сви рамене.
— Не мога да кажа какво ще направят господарите, ако решите да завоювате системата ни. Предполагам, че ще се съпротивляват.
— Ще загубите — спокойно отвърна сенаторът.
— Не бихме желали.
— И със загубата си навярно ще ни обезсилите дотолкова, че ние да изгубим по-голямата част от този сектор. Навярно ще върнете процеса на обединение с около век назад. Победите струват скъпо.
— Може ли ние да ви направим предложение? — попита Джок. — Позволете ни да установим производствени центрове на необитаеми светове. Ще ги тераформираме: за всяка планета, която ни дадете, ще тераформираме по една за вас. Що се отнася до икономическите проблеми, можете да създадете компании, които да държат монопола върху търговията с нас. Част от акциите им могат да се продават публично. С баланса ще обезщетите фирмите и работниците, пострадали от нашата конкуренция. Мисля, че това ще сведе до минимум щетите от новата ни техника, като в същото време ще ви донесе огромна полза.
— Блестящо — възкликна Хорват. — В момента хората ми разработват точно такъв план. Ще приемете ли? Търговия само с упълномощени компании и имперското правителство.
— Определено. Освен това ще плащаме на Империята за военна защита на колониалните ни светове — нямаме намерение да поддържаме флоти на ваша територия. Ще имате право да контролирате колониалните докове.
— Ами родната ви планета? — попита Фаулър.
— Връзките между Сламката и Империята ще са максимално ограничени, предполагам. С радост ще приемем ваши представители, но не бихме желали да виждаме бойните ви кораби близо до домовете си. Вече мога да ви кажа, че бяхме извънредно обезпокоени от миноносеца в орбита около планетата ни. Сламката е почти необитаема. Ние ви поканихме да ни посетите, за да ви покажем, че няма какво да крием. Не представляваме заплаха за вашата Империя. Тъкмо обратното. И все пак смятам, че бихме могли да постигнем взаимноизгодни споразумения, без излишно да разколебаваме доверието на всяка от нашите раси в добронамереността на другата.
— И ще ни тераформирате по една планета за всяка, която ви дадем, така ли? — попита научният министър. Той се замисли за предимствата: неизмерими. Малко звездни системи имаха повече от един обитаем свят. Междузвездната търговия изискваше ужасни разходи в сравнение с междупланетното пътуване, но тераформирането струваше още по-скъпо.