Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Род се извърна от прозореца и й се усмихна. Залата бе просторна и другите се бяха събрали около бара. Само Харди седеше при сламкарите и слушаше цвъртенето им, сякаш разбираше отделни думи. Род и Сали бяха почти сами.
— Много си щедра — отвърна той.
— Мога да си го позволя. Ще ти платя след сватбата…
— С доходите от Круцис. Още не съм маркиз, не бързай да отпишеш татко. Възможно е години наред да живеем с негови средства.
— За какво си мислеше? Изглеждаш ужасно сериозен.
— За това как да гласувам, ако сенаторът не се съгласи.
Тя кимна.
— И аз си мислех за същото…
— Мога да те изгубя заради всичко това, нали?
— Не зная, Род. Предполагам, че зависи от основанията ти да отхвърлиш тяхното предложение. И какво ще приемеш вместо него. Но ти няма да го отхвърлиш, нали? Какво те безпокои?
Блейн погледна чашата в ръката си. Кели му бе донесъл нещо безалкохолно — заседанието беше прекалено важно, за да пие скоч.
— Може би нищо. Просто не съм сигурен, Сали. Погледни. — Той посочи към улиците на Нова Шотландия.
По това време имаше съвсем малко хора. Навярно отиваха на театър или на ресторант. Други бяха излезли на разходка, за да погледат Двореца след залез-слънце. Космонавти с техните момичета. На портала стояха съглашенски гвардейци с карирани поли.
— Ако сгрешим, ще погубим децата им.
— Ако сгрешим, флотът ще ги унищожи — бавно отвърна Сали. — Род, ако позволим на сламкарите да напуснат системата си, за двайсет години ще заселят десетина планети. Ще построят кораби. Нима могат да заплашат с нещо Империята? Флотът ще се справи с тях и тогава… само че няма да се наложи.
— Убедена ли си? Аз не съм. Не съм сигурен, че сме в състояние да ги разгромим дори сега. Да ги унищожим, да, но да ги победим? Ами след двайсет години? Какво ще поискат? Нова Шотландия — определено. Тя е на пътя им. И кои други светове?
— Какъв избор имаме? — попита тя. — Аз… Род, страх ме е и за нашите деца. Но какво да направим? Не можем да им обявим война, защото има вероятност някой ден да представляват заплаха за нас!
— Не, разбира се. Ето я вечерята. Извинявай, че ти развалих настроението.
По време на вечерята сламкарите им изпълниха представление: имитации на най-прочутите новошотландски телевизионни звезди. След минути всички на масата безпомощно се заливаха в смях.
— Как го правите? — попита Дейвид Харди между пристъпите.
— Изучаваме вашия хумор — отвърна Чарли. — Леко преувеличаваме някои особености. И очевидно успяваме.
— Можете да направите състояние като актьори — каза Хорват.
— Това поне няма да окаже неблагоприятно въздействие върху икономиката ви. Но ще имаме нужда от вашата помощ, за да разработим план за постепенно внедряване на техниката ни.
Министърът кимна сериозно.
— Радвам се, че разбирате проблема. Ако просто извадим всичко на пазара, ще настъпи пълен хаос…
— Повярвайте ни, докторе, ние не желаем да ви причиняваме неприятности. Ако вие виждате в нас огромни възможности, помислете за това какво виждаме ние във вас! Да се освободим от системата на Сламката след толкова много векове! Да излезем от запечатаната бутилка! Нашата признателност няма граници.
— Колко древна е цивилизацията ви? — попита Дейвид Харди.
Сламкарката сви рамене.
— Някои от писмените ни извори датират отпреди много пъти по сто хиляди години, доктор Харди. И тогава астероидите вече са били преместени. Имаме и други документи, които вероятно са по-стари, но не можем да ги четем. Действителната ни история започва преди около десет хиляди години.
— Оттогава имало ли е колапси?
— Естествено. След като сме хванати в капана на онази система? Как иначе?
— Имате ли данни за астероидната война? — попита Ренър.
Джок направи жест, изразяващ отвращение.
— Само легенди. Имаме… Нещо като вашите песни или епични поеми. Лингвистични средства за по-лесно запаметяване. Струва ми се, че са непреводими, но… Извънземната замълча за миг и замръзна в позата, която означаваше размисъл. После:
— Боя се, че не се получи много добре — мрачно каза посредничката.
— Напротив — отвърна Харди. — И ние имаме такава поезия. Разкази за изчезнали цивилизации и праисторически катастрофи. Доколкото можем да преценим, във всички тях става въпрос за вулканично изригване преди около четирийсет и пет хиляди години. Всъщност, изглежда, именно тогава хората са осъзнали, че Господ може да се намесва в делата им. Пряко — не само като създава цикли, сезони и така нататък.