Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Армстронг се намираше в кабинета си. Куртката му висеше на облегалката на стола, яката на ризата му бе разкопчана. По бюрото му се валяха документи. Той сърдито вдигна глава, видя кой го търси и измърмори:
— Да?
— Един момент — каза Фаулър. — Искам да установя връзка и с вицекраля.
Наложи се да почакат.
Появи се само лицето на Негово височество. Мерил изглеждаше задъхан.
— Да, сенаторе?
— Ваше височество, виждали ли сте заповедта ми от императора?
— Да.
— Приемате ли пълномощията ми по всички въпроси, свързани с извънземните?
— Разбира се.
— Като представител на негово императорско величество, ви заповядвам колкото може по-скоро да съберете секторния боен флот и да назначите адмирал Кутузов за негов главнокомандващ.
Вицекралят и военният министър мълчаха. В залата се разнесе шепот. Бен властно махна с ръка за тишина.
— Една малка формалност, сенаторе — неуверено каза Мерил. — Трябва да поискам потвърждение на заповедта от друг член на комисията.
— Да. Род.
Род не смееше да погледне Сали. „Раса от воини? Независими господари? Не можем да ги допуснем в Империята. Човечеството няма да оцелее и век…
Сламкарите са като вцепенени. Знаят какво ще открием. Неконтролирано размножаване и демони. Кошмарът на всички деца… но аз харесвам сламкарите. Не. Харесвам посредниците. Не зная нищо за другите. А посредниците не управляват сламкарската цивилизация.“ Той колебливо отправи очи към Сали. Тя седеше неподвижно като извънземните. Род дълбоко си пое дъх.
— Одобрявам заповедта, ваше височество.
56. Последна надежда
Сега стаите им изглеждаха малки въпреки високите тавани. Нищо не се беше променило. В кухнята имаше всички деликатеси, които можеха да се открият в Империята. Само с едно натискане на бутон щяха да повикат десетки, стотици прислужници. Морските пехотинци в коридора бяха учтиви и внимателни.
Ала бяха в капан. Някъде в края на системата на Нова Каледония, край база, наречена Дагда, се събираха имперските бойни кораби и когато пристигнеха…
— Няма да избият всички — изцвъртя Чарли.
— Ще го направят — простена Джок.
— Воините ще се сражават. Флотът ще изгуби кораби. Ще ги командва Кутузов. Ще рискува ли корабите си? Или ще превърне планетата ни в тлееща шлака?
— И астероидите ли? — изхленчи Чарли. — Да. Никога не е имало Цикъл, който да погуби и двете цивилизации. Господарю, трябва да направим нещо! Не можем да го допуснем! Ако бяхме откровени с тях…
— Флотът им вече щеше да е на път — презрително отвърна Джок. — А оставаше толкова малко! Бях ги убедила! — Три дебели като наденички пръста се свиха в юмрук. — Бяха готови да се съгласят и после… и после… — Тя застена, на ръба на лудостта, но успя да се овладее. — Трябва да можем да направим нещо!
— Да им кажем всичко — отново предложи Чарли. — Какво ще ни навреди? Поне ще им обясним защо сме ги лъгали.
— Мислете за онова, което можем да им предложим — заповяда Иван. — Анализирайте техните интереси и измислете начини да ги удовлетворим, без да унищожат расата.
— Да им помогнем ли? — попита Джок.
— Разбира се. Да им помогнем да гарантират безопасността си от нас.
— Те се страхуват от воините. Дали господарите ще се съгласят да избият всички воини? Тогава ще можем да влезем в Империята.
— Смотанячка! — изкрещя Чарли. — Колко господари тайно ще задържат воини за разплод?
— Такъв опит вече е правен — каза Иван. — Измислете нещо друго.
— Можем ли да ги накараме да повярват, че няма да успеем да създадем полета? — предложи Чарли.
— Защо? Те и без това скоро ще разберат. Не. Хората няма да влязат в системата ни, докато флотът им не е готов за това. Десетки миноносци. Ако се появят в системата, воините ще се съпротивляват и расата ще загине. Не трябва да ги пращат. Не трябва!
Джок премина на полузабравен език, неизвестен на господарите.
— Той е на крачка от лудостта.
— Както и ние. — Чарли избухна в горчив, безмълвен сламкарски смях. — Жалко за господаря. Неговите страхове са и наши, освен този, че ще полудеем. Без нас той ще е ням и безпомощно ще гледа как човеците събират флота си.
— Мислете! — нареди Иван. — Те пращат Кутузов. Той е унищожил човешка планета — нима ще прояви милост към извънземни? Мислете! Мислете, иначе расата е обречена!