Фурията на курсора

— Навик — каза Тави.

— Как смятате да го дискредитирате?

Тави се обърна и махна с ръка. Красус с лекота скочи от стената, сякаш тя не беше десет фута висока. Той отиде при Тави през отстъпилите встрани войници и му отдаде чест.

— Капитане.

Тави се отдръпна малко от войската, така че да не ги чуват.

— Готов ли сте?

— Да, сър — отговори Красус.

Тави извади от джоба си малка платнена кесия и я подаде на Красус. Трибунът на рицарите я отвори и изтръска на дланта си малък кърваво червен камък. Той го гледа известно време, после го сложи обратно вътре и го пъхна в джоба си.

— Сър — каза той тихо. — Вие сигурен ли сте, че това е било в кесията на моята майка?

Тави знаеше, че няма да постигне нищо, като се повтори.

— Съжалявам — каза той на Красус.

— Това ли беше единственият такъв камък в нея?

— Доколкото аз знам — отговори Тави.

— Тя… тя е амбициозна — каза Красус тихо. — Знам го. Но просто не мога да повярвам, че тя е толкова…

Тави се намръщи.

— Може би не знаем цялата история. Може би сме разтълкували погрешно нейните действия.

Тави и за секунда не вярваше в това. Но целта сега беше да увери Красус в това, за да не бъде измъчван от чувство за вина и неувереност в себе си.

— Просто не мога да повярвам — повтори Красус. — Как мислите, тя добре ли е?

Тави положи ръка на рамото на Красус.

— Трибун — каза той тихо, — сега не можем да си позволим да се разсейваме. След това ще има достатъчно време за въпроси и ви се кълна, че ако остана жив, ще я намерим и ще им отговорим. Но сега имам нужда от вас, така че отложете това начинание за по-късно.

Красус затвори очи, а след това потръпна с движение, напомнящо на Тави за куче, което се отърсва от вода. После отвори очи и рязко отдаде чест.

— Да, сър.

Тави също му отдаде чест.

— Вървете. И успех.

Красус отговори на Тави с пресилена усмивка, размени кимване с Макс, който стоеше с рицарите на стената, след което се изви в небето с внезапен порив на вятъра.

Тави прикри с ръка очите си от разлетелите се пръски вода и кръв и проследи как Красус се издига нагоре. След това се върна на мястото си в редиците.

— Мислех, че в тези облаци е пълно с някакви същества — каза Ерен. — И затова не можем да летим.

— Така е — отговори му Тави. — Но кървавия камък е някакъв вид защита от силата на шаманите. Той трябва да го защити.

— Трябва?

— Мен ме защити — каза Тави. — От онези мълнии.

— Не е същото като облаци, пълни със създания — каза Ерен. — Сигурен ли сте?

Тави отмести поглед от смаляващата се фигура на младия рицар и погледна надолу по склона.

— Не. Той знае, че това е моето правдоподобно предположение.

— Предположение — тихо каза Ерен.