Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Но сигурно можем да го направим на етапи — добави.
— Моля се на Господ — измърмори Еди и извади розовата торба иззад шкафа на Тауър. Вдигна я и понечи да я завърти, но спря и се намръщи.
— Какво има? — попита Калахан.
— Вътре има нещо.
— Да, кутията.
— Не, има нещо в торбата. Зашито в подплатата. Прилича на камъче. Може би — таен джоб.
— А може би не е сега времето да го изследваме.
Въпреки това Еди стисна леко предмета. На пипане не приличаше много на камък. Калахан обаче вероятно беше прав. Имаха предостатъчно загадки. Тази можеше да почака.
Когато извади кутията от призрачно дърво, Еди изпита страх.
— Мразя това нещо. Имам чувството, че ще се обърне и ще ме лапне като… фъстък.
— Вероятно може. Ако почувстваш опасност, затвори кутията.
— Ако го направя, ще останеш от онази страна.
— Не бих казал, че ще се чувствам на чуждо място.
Калахан се втренчи във вратата. Еди чуваше брат си; отецът — майка си. Тя постоянно нареждаше, наричаше го Дони. Той винаги бе мразил това име.
— Просто ще изчакам пак да се отвори — добави той.
Еди напъха куршумите в ушите си.
— Защо му позволяваш да го прави, Дони? — застена майката на Калахан. — Куршуми в ушите, това е опасно.
— Хайде, Еди. Давай.
Еди отвори кутията.
Камбанният звън нахлу в ушите на Калахан. В сърцето му. Вратата завсякъде се отвори.
Той прекрачи прага, като си мислеше за две неща: за годината 1977-а и за мъжката тоалетна в Нюйоркската държавна библиотека. Озова се в кабинка с надписи по стените (БАНГО СТАНК бе разтоварвал там); отляво се чу шуртене на писоар. Калахан изчака другият мъж да излезе и тогава се показа от кабинката.
За десетина минути намери каквото търсеше. Когато отново влезе в пещерата, държеше някаква книга. Помоли Еди да излезе навън с него и не се наложи да настоява. На чист въздух и под яркото слънце (облаците се бяха разкарали) Еди извади куршумите от ушите си и заразглежда книгата. Заглавието беше; „Американски пътища“.
— Отчето било крадец на книги — отбеляза Еди.
— Благодарение на такива отрепки се чувствам по-добър човек.
— Ще я върна някой ден — оправда се искрено Калахан. — Важното е, че улучих от втория път. Виж на сто и деветнайсета страница.
Еди отвори. Имаше снимка със скромна бяла църква върху малко възвишение край черен път. Отдолу пишеше: „Методисткият център в Ийст Стоунхам. Построен през 1819 г.“
Еди си помисли: „Сборът на цифрите естествено е деветнайсет.“ Сподели това с Калахан, който се усмихна и каза:
— Забелязваш ли нещо друго?
Разбира се, че забелязваше.
— Прилича на Градското събрание в Кала.
— Така е. Почти същата сграда. — Калахан си пое дълбоко въздух.
— Готов ли си за втори тур?
— Вероятно.
— Сега може би ще се забавя по-дълго, но има с какво да си запълниш времето. Цял шкаф с книги.
— Не вярвам да съм в състояние да чета. Сере ми се от страх, ако ме извиниш за израза. По-скоро ще проверя какво има в подплатата на торбата.
Еди обаче забрави за предмета в подплатата.
В крайна сметка Сузана го откри, а тогава вече не беше тя.
Калахан се замисли пак за 1977 година, отвори на снимката на Методисткия център в Ийст Стоунхам и отново мина през вратата. Озова се под яркото утринно слънце на Нова Англия. Църквата беше там, но вече пребоядисана. До нея се намираше друга постройка, която отсъстваше на снимката: смесеният магазин на Ийст Стоунхам. Добре.
Той тръгна по улицата, следван от призрачната врата, като си напомни да не харчи една от двайсет и пет центовите си монети, освен ако не е абсолютно необходимо Онази на Джейк бе от 1969 година и вършеше работа. Неговата обаче бе от емисия 1981 и не ставаше. Когато минаваше покрай бензиностанцията на „Мобайл“ (където литър нормален бензин струваше шестнайсет цента), Калахан я прехвърли в задния си джоб.
Когато влезе в магазина (миришеше съвсем като в дюкяна на Тук), прозвуча звънче. Отляво имаше купчина от портландския „Прес хералд“ и датата го изненада неприятно. Когато беше взел книгата от нюйорската библиотека преди по-малко от половин час, беше 26 юни. Датата на вестниците бе 27-и.
Той взе един, зачете заглавията (наводнение в Ню Орлиънс и обичайните вълнения сред малоумниците в източните щати) и погледна цената: пет цента. Това беше добре. Дори нямаше да изхарчи всичките двайсет и пет от 1969-а. Можеше дори да си купи парче хубав американски салам. Когато се приближи до касата, продавачът го погледна весело: