Вълците от Кала

— Същата нощ, през Вълчата вечер, искам дузина големи фургони, които ще закарат децата на север от града. Аз ще определя кой ще ги кара. Ще назнача и хора, които ще се грижат за децата, когато се скрият. И по-добре не ме разпитвайте каква ще е задачата им. По-добре да не говорим за това.

Разбира се, повечето си мислеха, че вече знаят къде ще бъдат скрити децата: в старата „Глория“. Слухът се беше разпространил. Бен Слайтман имаше друго предположение — „Редбърд две“ на юг от „Глория“ — и това също беше добре. Джордж Телфорд се провикна:

— Не го слушайте, хора, моля! Дори да го слушате, в името на душите и бъдещето на този град, не правете каквото ви казва! Това е лудост! И преди е имало опити за скриване на децата, но никога не са успявали] Те ще опожарят града за отмъщение, ще го изравнят със земята…

— Млъквай, страхливецо — изръмжа заплашително Хенчик.

Телфорд сигурно щеше да продължи, но големият му син го хвана за ръката и го накара да замълчи. И по-добре. Отново прозвуча тропане на десетки крака. Телфорд погледна Айзенхарт с невярващи очи, сякаш искаше да изкрещи: „Не е възможно и ти да участваш в тази лудост!“ Скотовъдецът поклати глава:

— Не ме гледай така, Джордж. Аз подкрепям жена си, а тя е на страната на Елд.

Последваха ръкопляскания. Роланд изчака да настъпи тишина.

— Телфорд е прав. Вълците вероятно ще научат къде са скрити децата. Когато дойдат, нашият ка-тет ще ги посрещне. Няма да ни е за пръв път да се изправяме срещу такива като тях.

Последваха одобрителни крясъци. Тропане на крака. Аплодисменти. Телфорд и Тук се заоглеждаха ококорени, сякаш ненадейно се бяха озовали в лудница. Когато Павилионът отново се успокои, Роланд каза:

— Някои от вас се съгласиха да ни помагат. Хора с добри оръжия. Това също не искам да обсъждам.

Хората обаче вече знаеха за Сестрите на Оризия. Еди отново се възхити от Роланд. Погледна Сузана, която завъртя очи и се усмихна. Той хвана ръката и, но тя бе хладна. Сузана искаше най-после да се свършва. Еди много добре знаеше как се чувства. Телфорд направи последен опит:

— Хора, чуйте ме! Всичко това е пробвало вече.

— Не от стрелци, сай Телфорд — намеси се Джейк Чеймбърс.

Тези думи бяха приветствани с гръмки одобрителни възгласи, още тропане и ръкопляскания, докато Роланд не вдигна ръце за тишина:

— Повечето Вълци ще отидат там, където си мислят, че са децата, и ние ще ги посрещнем. По-малки групи наистина ще нападнат фермите. Някои може да се появят в града. Наистина има опасност да подпалят нещо.

Хората слушаха, кимаха и сами се досетиха за следващите му думи, точно както бе възнамерявал.

— Изгореното може да се възстанови; тъпоумните деца — не.

— Да — извика някой. — Съвършено вярно.

Последваха тихи възгласи на съгласие, главно от страна на жените. В Кала Брин Стьрджис, както навсякъде, мъжете ценяха труда си.

— Чуйте ме сега, защото поне това мога да ви кажа. Ние много добре знаем какво са тези Вълци. Джейми Джафърдс потвърди подозренията ни.

Последва удивен шепот. Хората започнаха да се обръщат. Джейми, застанал до внук си, успя да изправи прегърбената си снага и дори да изпъчи старческите си гърди. Еди се надяваше старецът да приеме спокойно следващите думи на Роланд. Ако се ядоса и започне да противоречи, работата щеше много да се усложни. Най-малкото щеше да се наложи Анди и Слайтман да бъдат разобличени по-рано. А ако Финли О’Тего — онзи, на когото Слайтман докладваше в Когана — не получеше вест от двамата преди идването на Вълците, сигурно щеше да заподозре нещо. Сузана стисна силно ръката на Еди.