Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Дааъ — имитира Роланд, после: — Ъъхъ. Дааъ, ъъхъ. Замисли се.
— Мислиш ли, че засега са в безопасност? — попита Еди.
— Надявам се. Ако някой е застрашен, това е Дипно. Ако Балазар не се е отказал от запустелия парцел, Тауър му трябва жив. Дипно е досадна пречка.
— Можем ли да ги оставим и да се заемем с тях след идването на Вълците?
— Не виждам друг начин.
— Можем да се откажем и да отидем там да ги пазим! — възбудено предложи Еди. — Какво ще кажеш? Слушай, Роланд, ще ти кажа защо Тауър е накарал приятеля си да се регистрира в пощата: хвърлил е око на някоя книга, която иска да притежава. Когато се появих и го убедих да си плюе на петите, преговорите са били стигнали до деликатен етап. Тауър обаче… човече, колко е алчен! Не се отказва. Ако Балазар научи, а вероятно вече знае, няма да има нужда от пощенски код, за да го намери, само от списък на хората, с които Тауър търгува. Силно се надявам, ако е имало такъв списък, да е изгорял с магазина.
Роланд кимна:
— Разбирам, но не можем да се откажем от работата си тук. Дали сме дума.
Еди се замисли, въздъхна и поклати глава:
— Какво пък? Тук ни остават още три дни и половина. Там — седемнайсет, преди договорът на Тауър да изтече. Може би ще успеем навреме. — Замълча и прехапа устни.
— Може би.
— Това „може би“ ли ни остава? — попита Калахан.
— Да. За момента мисля, че да.
На следващата сутрин уплашената до смърт Сузана Дийн седеше превита в тоалетната и чакаше контракциите и да преминат. Получаваше ги вече от малко повече от седмица, но сега бяха много по-силни от всеки друг път. Тя опипа корема си. Беше обезпокояващо твърд. „Мили Боже, ами ако се роди сега? Ако е тръгнало?“
Опита се да се самоуспокои, че не може да бъде, че водите и не са изтекли, а без това не може да настъпи раждане. Но какво разбираше тя от раждания? Твърде малко. Дори Росалита Муньос с богатия си опит на акушерка не можеше да и помогне много, а и тя бе израждала само човешки бебета от майки с нормална бременност. Сузана изобщо не приличаше на бременна. И ако Роланд беше прав за това бебе…
„Това не е бебе. Това е мъниче и не е мое. То е на Мия, която и да е тя. Мия, ничията дъщеря.“
Болките престанаха. Коремът и се отпусна. Тя опипа отвора на влагалището си. Изглеждаше нормално. Сигурно можеше да издържи още няколко дни. Трябваше. И макар че беше съгласна с Роланд, че между членовете на ка-тета не бива да има повече тайни, чувстваше, че тази трябва да запази за себе си. Когато боят започне, силите щяха да са седем срещу четирийсет или петдесет. Може би дори седемдесет, ако Вълците не се разделят. Трябваше да дадат най-доброто от себе си, да не се разсейват с нищо. Тя трябваше да заеме своето място.
Сузана вдигна дънките си, закопча ги и излезе на яркото слънце, като разсеяно потъркваше лявото си слепоочие. Видя ново резе на нужника (точно както бе поръчал Роланд) и понечи да се усмихне. Погледна обаче сянката си и усмивката и помръкна. Когато беше влязла в тоалетната, тъмната и двойница бе издължена както обикновено в девет часа. Сега се беше скъсила, сигурно наближаваше обяд.
„Невъзможно — помисли си. — Стоях там само няколко минути. Само колкото да пишкам.“
Може би. Може би останалото време в тоалетната бе седяла Мия.
— Не — изрече тя на глас. — Не може да бъде.
Знаеше обаче, че може. Мия още не беше поела нещата в свои ръце, но се надигаше. Готвеше се да установи контрол.
„Моля Те, Господи — помисли си тя, като се облегна с една ръка на дървената барака. — Само още три дни. Дай ми три дни, нека изпълним дълга си към тези деца. После прави, каквото искаш. Каквото искаш. Но, моля Те…“
— Само три дни — прошепна. — Ако ще, да загинем тук. Само три дни, Боже. Чуй ме, моля аз.
На следващия ден Еди и Тян Джафърдс тръгнаха да търсят Анди и го откриха сам на прашния кръстопът на Източния и Речния път. Роботът пееше с пълно…
— Не — измърмори Еди, — не може да се каже гърло, той няма гърло.
— Моля? — попита Тян.
— Нищо. Няма значение. Изведнъж му хрумна нещо.
— Тян, има ли лекар в Кала? — попита. Фермерът го изгледа изненадано и леко развеселено:
— Не и за нас, Еди. Лечителите са за богаташите. Когато някой от нас се разболее, отиваме при Сестрите.
— Сестрите на Оризия?
— Да. Ако улучат лекарството — а обикновено улучват, — оздравяваме. Ако не, състоянието се влошава. Накрая земята лекува всички, нали знаеш?
— Да.
Еди се замисли как вместваха тъпоумните деца в тази философия. Тъпоумните също умираха, но с години просто… крееха.
— Всеки човек си има три кутии — каза Тян, докато се приближаваха към пеещия робот.