Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Добре, имам и една задача за теб, ако си съгласен.
Изражението на Слайтман отново стана тревожно:
— Каква задача?
— Мислех си, че шестима ще са достатъчни да се грижат за децата, докато се разправим с Вълците, но Росалита ме попита какво ще предприемем, ако се уплашат.
— Нали ще ги скриеш в някоя пещера? Няма да могат да избягат далеч.
— Могат да се наранят сериозно в стените или да паднат в някоя дупка. Ще има крясъци, огън, пушек, може да настъпи паника. Реших да взема десет души, които да се грижат за тях. Искам ти да си сред тях.
— Роланд, поласкан съм.
— Това означава ли, че си съгласен?
Слайтман кимна.
— Нали знаеш, че ако загубим, онези, които пазят децата, най-вероятно ще загинат?
— Ако мислех, че ще загубим, нямаше да се съглася да отида с децата. Нито да ти изпратя моето.
— Благодаря, Бен. Ти си добър човек.
Слайтман прошепна:
— В коя от мините ще бъдат? В „Глория“ или в „Редбърд“? — Тъй като Роланд не отговори веднага, добави: — Е, ако не искаш да кажеш…
— Не е това. Просто не сме решили.
— Но ще е в една от двете, нали?
— О, да, къде другаде? — отвърна разсеяно Роланд и за почна да свива цигара.
— И ще ги нападнете отгоре?
— Няма да стане. Ъгълът не е подходящ. — Роланд се потупа по гърдите. — Трябва да ги целим тук, нали казах. На други места… няма да стане. Дори бронебоен куршум няма да навреди много на едно зомби.
— Това е голям проблем, нали?
— Това е една възможност. Нали знаеш сипея под входовете на двете мини? Прилича на бебешки лигавник.
— Да, и?
— Ще се скрием там. Отдолу. Когато се приближат, ще изскочим и…
Роланд насочи показалец срещу събеседника си. Слайтман се засмя:
— Блестяща идея!
— Не, това е проста идея. Обикновено най-простият план е най-добър. Мисля, че ще ги изненадаме. Ще ги обградим и ще ги избием. Преди съм прилагал успешно тази тактика. Защо не и сега?
— Сигурно ще проработи. Роланд се огледа:
— Да не говорим за това тук, Бен. Знам, че мога да ти имам доверие, но…
Бен кимна:
— Добре, Роланд, разбирам.
Топката се търколи в краката на Слайтман.
Синът му вдигна ръце и се усмихна:
— Татко! Мятай!
Бен хвърли силно топката. Тя полетя като чинията на Моли в разказа на Дядото. Бени скочи и я хвана с една ръка. Баща му се усмихна и пак се обърна към Роланд:
— Като братя са, нали? Твоят и моят.
— Да. Почти като братя.
Ка-тетът тръгна към дома на Калахан. Чувстваха всички погледи върху себе си.
— Доволен ли си как мина, сладурче? — попита Сузана.
— Добре беше — уклончиво отвърна Роланд и се зае да свива цигара.
— Дай да пробвам една от тези — неочаквано каза Джейк. Сузана го изгледа едновременно удивено и развеселено:
— Къде се буташ, дребосък? Още нямаш тринайсет.
— Баща ми започнал на десет.
— И няма да доживее петдесет.
— Няма да е голяма загуба — измърмори Джейк, но престана да настоява.
— Какво става с Мия? — попита Роланд, докато палеше клечка кибрит. — Кротува ли?
— Ако не бяхте вие, момчета, сигурно изобщо нямаше да ми хрумне, че съществува такава откачалка.
— Коремът ти също ли е добре?
— Да.
Сузана предполагаше, че всеки си има някакви правила, когато лъже. Нейното бе да лъже колкото се може по-кратко. С готовност щеше да сподели тревогите си за мъничето — за чудовището, — но след една седмица. Ако още бе в състояние да се тревожи за каквото и да било. Засега нямаше нужда да занимава приятелите си с леките колики, които чувстваше.
— Значи всичко е наред — заключи Стрелеца.
Продължиха мълчаливо; по едно време Роланд каза:
— Надявам се, че ви бива в копаенето, момчета. Ще се наложи да се поизпотим.
— Гробове ли? — попита Еди; дали на шега, или сериозно, сам не знаеше.
— Гробовете по-късно. — Роланд вдигна очи към небето, но облаците от запад се бяха сгъстили и закриваха звездите. — Тях ги копаят победителите.
ШЕСТА ГЛАВА
Преди бурята
От мрака, изпълнен с болка и упрек, се издигна гласът на Хенри Дийн, великия мъдрец и непоправим наркоман:
— Аз съм в ада, брато! В ада съм, не мога да се надрусам и всичко само заради теб.
— Колко трябва да стоим тук? — обърна се Еди към Калахан.
Току-що бяха дошли в Пещерата на портала и братлето на великия мъдрец вече приготвяше два куршума за ушите си. Беше денят след решаващото събрание и когато двамата тръгваха от града, главната улица бе необичайно тиха. Сякаш хората се криеха сами от себе си, уплашени от собственото си решение.
— Боя се, че дълго — призна Калахан.
Беше спретнато облечен (и се надяваше, че няма да се набива на очи). В горното джобче на ризата му бяха всички американски пари, които успяха да съберат: единайсет намачкани долара и две монети по двайсет и пет цента. Хрумна му, че би било лоша шега, ако попадне във версия на света с Линкълн на еднодоларовите банкноти и Вашингтон на петдесетачките.