Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Калахан се обърна да я погледне и да благодари. Зърна неоткритата врата, която още бе отворена. Еди обаче не се виждаше. Беше изчезнал.
Щом излезе от пощата, Калахан се обърна към вратата между световете. Обикновено не можеше да го направи така. Обикновено тя се въртеше, за да бъде винаги зад гърба му. Сега явно бе прочела мислите му. Беше разбрала, че иска да мине през нея.
Веднага щом се озова от другата страна, камбанният звън отекна в главата му. Майка му крещеше от бездната:
— Видя ли сега, Дони? Остави хубавото момче и то се самоуби! Ще стои вечно в чистилището, и само заради теб!
Калахан не я слушаше. Втурна се към изхода на пещерата, все още с „Прес хералд“ под мишница. За момент хвърли поглед към кутията и видя защо не се е затворила (при което той завинаги щеше да остане затворник в Ийст Стоунхам, Мейн, лето 1977-о) — капакът бе подпрян с дебела книга. Калахан дори се опита да прочете заглавието: „Четири кратки новели за Шерлок Холмс“. В следващия миг изскочи навън.
Отначало видя само канарата, паднала напреко на пътеката, и го обзе непоколебимо убеждение, че гласът на майка му е бил прав. После погледна наляво и видя Еди на три метра от себе си на ръба на пропастта. Ризата му се развяваше около големия револвер на Роланд. Иначе острото му лице изглеждаше подпухнало и безизразно. Като на боксьор, който се съвзема от нокаут. Косата му се вееше пред очите. Залитна напред… но стисна устни. Хвана се за една скална издатина и пак запази равновесие.
„Той се съпротивлява — помисли си Калахан. — Сигурен съм, че се съпротивлява, но ще загуби.“
Ако го извика, можеше да го стресне и да причини падането му; интуицията на стрелец, винаги остра и безпогрешна, му го подсказваше. Калахан не изкрещя, а се втурна по полусрутената пътека и хвана Еди за ризата, когато младежът отново залитна — този път пусна скалната издатина, за която се държеше, и закри очи. При други обстоятелства жестът му би изглеждал смешно: „Сбогом, жесток свят.“
Ако ризата се беше скъсала, Еди Дийн несъмнено щеше да излезе от голямата игра, но може би домашно тъканото платно от Кала Брин Стърджис служеше на ка. Във всеки случай дрехата не се раздра и Калахан го задържа. Дръпна Еди и го хвана, но преди това се погрижи главата на младежа да се удари силно в скалната издатина, за която се беше държал. Клепачите му потрепнаха и той глуповато се втренчи в Калахан. Изломоти нещо несвързано: „Ткач млетя дклата.“
Калахан го стисна за раменете и го разтърси:
— Какво? Не те разбирам!
Никак не му се искаше, но трябваше да установи някакъв контакт, отново да върне Еди към действителността, където и да го беше пратила проклетата кутия.
— Не те… разбирам.
Този път отговорът бе по-ясен:
— Тя каза, че мога да долетя до Кулата. Пусни ме. Искам да отида!
— Не можеш да летиш, Еди.
Калахан не беше сигурен, че младежът е схванал думите му, затова наведе глава. Сега двамата стояха лице в лице, сякаш се готвеха да се целунат.
— Опитва се да те убие.
— Не… — започна Еди, но очите му бавно се проясниха.
— Да.
Калахан вдигна глава, но продължи предпазливо да стиска Еди за раменете.
— Добре ли си вече?
— Да. Предполагам. Всичко беше наред, отче. Кълна се. Звънът ме дразнеше, но иначе бях добре. После взех една книга и се зачетох. — Еди се огледа. — Господи, надявам се, че не съм я изгубил. Тауър ще ме скалпира.
— Не си я загубил. Подпрял си с нея кутията. Иначе вратата щеше да се затвори и вече да си станал на кайма.
Еди погледна над ръба на пропастта и пребледня. Калахан веднага съжали за искреността си, защото в този миг младежът повърна върху новите си обувки.
— Тя ме издебна, отче. Подмами ме.
— Да.
— Ти успя ли да свършиш нещо?
— Ако получат писмото ми и направят каквото съм заръчал, да. Ти беше прав. Дипно е оставил името си в пощата. За Тауър не знам. Калахан гневно поклати глава.
— Мисля, че Тауър е убедил Дипно да го направи — отбеляза Еди. — Този твърдоглавец още не чатка в какво се е забъркал, а след като замалко не се размазах, изобщо не съм склонен да търпя такива малоумници. — Кимна към вестника под мишницата на Калахан. — Какво е това?
— Вестник — отвърна отецът и му го подаде. — Искаш ли да прочетеш за положението в Израел?
Вечерта Роланд внимателно изслуша разказа на Еди и Калахан. Случката, при която Еди едва не се бе простил с живота си, го заинтересува доста по-малко от приликите между Кала Брин Стърджис и Ийст Стоунхам. Дори накара Калахан да имитира говора на продавача и чиновничката. Това се удаде доста лесно на Калахан (все пак той дълго бе живял в Мейн).