Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Под маските не се крият живи същества — обясни Роланд. — Вълците са ходещи мъртъвци, слуги на вампирите, които властват в Тъндърклап.
Тази безочлива лъжа бе последвана от шепот на страхопочитание.
— Моите приятели Еди, Сузана и Джейк ги наричат „зомбита“. Те не могат да бъдат убити с лък, ба или куршум, освен, ако не бъдат улучени в главата или сърцето. — Роланд се потупа отляво по гърдите, за да наблегне на думите си. — И, разбира се, носят яки брони под дрехите си.
Хенчик закима, неколцина други старци, които помнеха не едно, а две идвания на Вълците — също.
— Това обяснява много неща — отбеляза Хенчик. — Сега как…
— За нас е невъзможно да ги улучим в мозъка, защото под качулките си носят шлемове — продължи Роланд. — Ние обаче сме срещали такива същества в Луд. Слабостта им е тук. — Той отново се потупа по гърдите. — Ходещите мъртъвци не дишат, но над сърцето им има отвор. Ако го покрият с броня, умират. Точно там ще ги целим.
Последва приглушено мърморене. Дядото на Тян се провикна:
— Вярно е, вярно е! Моли Дулин улучи един там с чинията си и въпреки че не го рани сериозно, той умря!
Сузана отново стисна ръката на Еди, но се усмихваше. По лицето на Джейк се бе изписало подобно изражение. „Стара лисица си ти, дядко — помисли си Еди. — Извинявай, ако съм се съмнявал в теб. Нека Слайтман и Анди отидат на другия бряг на реката и да докладват за тази глупост!“ По-рано бе попитал Роланд дали мисли, че те (непознатите врагове, криещи се зад гласа на Финли О’Тего) ще се хванат на тази въдица. „Нападат земите от тази страна на Уай от повече от сто години и са загубили само един боец — беше отвърнал Роланд. — Мисля, че ще повярват на всичко. Най-голямата им слабост сега е самонадеяността им.“
— Доведете близнаците си в седем часа на Вълчата вечер — заръча Роланд. — Ще има жени — от Сестрите на Оризия — със списъци. Те ще отмятат всяко дете при идването му. Надявам се, че до девет часа всички имена ще бъдат зачертани.
— Не и моите! — обади се гневен глас от задните редици. Онзи, който бе извикал, разбута околните и излезе напред. Застана редом с Джейк. Беше нисък и набит. Роланд се разрови в наскорошните си спомени и се сети кой е човекът — Нийл Фарадей, собственик на дребно стопанство. Един от малкото, който не ги беше приел при обиколката им по къщите. Добър работник според Тян, но и голям пияница. Второто си личеше и сега по тъмните кръгове под очите му и синкавите капиляри, прозиращи през кожата на лицето му. С други думи, отрепка. Въпреки това Телфорд и Тук го погледнаха с благодарност. „Още един със здрав разум — сякаш искаха да кажат. — Слава на боговете.“
— Швлекат вшки и ш’згорят шибания ви град — зафъфли Нийл. — Ама аз ш’дам три от моите и пак ш’ми останат. — Презрително огледа останалите. — ’Згорете и да сте прокле ти. Глупаци!
Той отново се оттегли и остави удивително много хора разтревожени и замислени. С тази презрителна и (поне за Еди) неразбираема тирада бе разколебал съгражданите си повече от Телфорд и Тук, взети заедно.
„Може да е най-големият бедняк, но следващата година надали ще срещне трудности да взема на кредит от Тук — помисли си Еди. — Ако магазина още го има, разбира се.“ — Сай Фарадей има право на собствено мнение, но се на дявам да го промени през следващите няколко дни — каза Роланд. — Надявам се вие, уважаеми граждани, да му помогнете да го промени. Защото, ако продължава да държи на своето, вероятно ще се прости с всичките си деца. — Той повиши глас и се загледа заплашително в мястото, където бе стоял Фарадей. — А после да видим как ще обработва земята само с две мулета и без никаква помощ освен от жена си.
Телфорд се приближи до сцената; лицето му гореше от гняв:
— Какво още ще кажеш, за да постигнеш своето? Какви още лъжи ще измислиш?
— Аз не лъжа и не обещавам нищо. Ако някой се заблуждава, че знам какво ще стане, нека ви кажа, че преди месец дори не подозирах за съществуването на Вълците. Нека обаче ви разкажа нещо, преди да ви пожелая лека нощ. Когато бях малък, в Гилеад, още преди идването на Добрия човек и големия пожар след това, в източната част на баронството имаше една ферма за дървета.