Хари Потър и огненият бокал

— Какво взе от теб Черния лорд? — попита Муди.

— Кръв — отвърна Хари и вдигна ръка — ръкавът му беше раздран от ножа на Опаш.

Муди въздъхна с дълго хрипкаво свистене.

— И неговите поддръжници се върнаха? Ти видя ли ги?

— Да — каза Хари. — Много са…

— Той как се отнесе с тях? — попита Муди по-тихо. — Прости ли им?

Хари изведнъж се сети. Трябваше да съобщи най-напред на Дъмбълдор. Веднага трябваше да му съобщи.

— В „Хогуортс“ има един негов поддръжник! Тук има някой смъртожаден… Така е било сложено името ми в Огнения ббокал. После се е погрижил аз да се справя с изпитанията докрай…

Хари се опита да стане, но Муди го натисна на мястото му.

— Аз знам кой е този смъртожаден — спокойно каза той.

— Да не е Каркаров? — трескаво викна Хари. — Къде е той? Хванахте ли го? Затворен ли е?

— Каркаров ли? — изсмя се Муди много особено. — Каркаров избяга тази нощ, щом усети Черния знак да гори върху ръката му. Той е предал твърде много предани поддръжници на Черния лорд и не иска да се среща с тях… Но не вярвам да иде твърде далеч. Черния лорд има начини да застигне враговете си.

— Каркаров го няма? Избягал ли е? Значи тогава… не е пуснал той името ми в Огнения бокал?

— Не — бавно отвърна Муди. — Не е той. Аз го направих.

Хари не повярва на ушите си.

— Не е възможно! — възкликна той. — Не може да сте вие… Вие не можете да…

— Уверявам те, че бях аз — рече Муди, а магическото му око се извъртя и се прикова във вратата.

Хари знаеше, че той проверява да не би да има някой отвън. В същия момент Лудоокия измъкна пръчката си и я насочи към Хари.

— Значи им е простил? — пак попита той. — Простил е и на онези, които са останали на свобода? На онези, които са избегнали Азкабан?

— Какво? — недоумяваше Хари.

Той гледаше към пръчката, която Муди бе насочил към него. Това бе някаква лоша шега, не можеше да е друго.

— Попитах те — повтори отчетливо Муди, — дали е простил на негодниците, които изобщо не го потърсиха? На онези измамници и страхливци, които нямаха доблестта да идат заради него в Азкабан? На онези безчестни мерзавци, които имаха наглостта да подскачат с маски на главите на Световното по куидич, но избягаха веднага щом видяха Черния знак, който изчертах на небето.

— Вие ли го направихте… За какво говорите?

— Казах ти вече, Хари… казах ти… за мен няма нищо по-омразно от смъртожаден, който е останал на свобода. Те обърнаха гръб на моя господар точно когато имаше най-силна нужда от тях. Надявах се, че ще ги накаже. Надявах се, че ще ги подложи на мъчения. Кажи ми, че ги е изтезавал, Хари… — Лицето на Муди изведнъж се озари от налудничава усмивка. — Кажи ми, че им е съобщил как само аз, единствен аз му останах верен… Готов да рискувам докрай, само и само да му доставя това, което искаше повече от всичко… Теб!