Тъмната кула

Щом я огледа по-внимателно, му хрумнаха две неща — първо, че бе виждал „лодката, в която бе дошла“, както обичаха да казват в Кала Брин Стърджис, и второ, че в този Ключов свят бяха израснали истински стрелци и току-що бе срещнал един от тях.

И какво по-добро място за подобна среща от градинката с розата?

— Виждал съм баща ти, макар и да не мога да назова името му — изрече Роланд с приглушен глас. — Кажи ми кой бе той, ако ти е угодно.

Жената се усмихна и Стрелеца имаше чувството, че въпросното име е на езика му, след което му се изплъзна, както често се случва с паметта ни.

— Никога не сте го виждали… макар че разбирам защо сте убеден в противното. Ще ви го кажа по-късно, ако нямате нищо против, защото сега трябва да ви отведа горе, господин Дисчейн. Има един човек, който иска да… — за миг се смути като човек, който се притеснява да каже онова, което са му заръчали, понеже си мисли, че ще му се подиграват, но сетне зелените й очи се присвиха дяволито и тя довърши: — … който иска да проведе съвещание с вас.

— Добре — кимна Роланд.

Тя докосна лекичко пръстите му, задържайки го на мястото му.

— Секунда само — рече. — Първо трябва да се уверя, че сте прочели надписа на знака в Градината на Лъча. Ще го сторите ли?

— Стига да мога — отвърна й Стрелеца със суров, но същевременно извинителен тон. — Писаната ви реч нещо не ми се удава много-много, макар че както изглежда я говоря без проблеми, когато съм във вашия свят.

— Сигурна съм, че ще успеете да прочетете това — каза младата дама. — Опитайте — и тя отново го докосна по рамото, завъртайки го нежно към правоъгълния участък на пода на фоайето, покрит с черна пръст — истинската пръст на това място, а не някаква специално подобрена, натъпкана с химикали и торове почва, докарана от скъпарски градинарски магазин.

Отначало нямаше голям успех с малката медна табелка в градинката — различаваше някои букви, но смисълът на думите бе непонятен за него, както бяха непонятни надписите по витрините и кориците на списанията в този свят — и тъкмо щеше да помоли младата жена със странно познато лице да му я прочете, когато буквите изведнъж се промениха, превръщайки се във Великите букви на Гилеад. В мига, в който прочете написаното и значението му проблясна в съзнанието му, буквите отново се преобразиха.

— Хубав фокус — отбеляза Роланд. — На мислите ми ли отговаря?

Девойката се усмихна — устните й бяха покрити с нещо розово, наподобяващо глазура на бонбон — и кимна.

— Да. Ако бяхте евреин, щяхте да го видите на иврит. А ако бяхте руснак — на кирилица.

— Истина ли казваш?

— Самата истина.