Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Бащите основатели — каза Нанси. Беше едновременно развеселена и тъжна. — Тази снимка е направена по време на тайна екскурзийка през 1986. Таос, Ню Мексико. Три градски момчета в страната на каубоите, как ви се струва? Аз поне имам чувството, че си прекарват страхотно.
— Право казваш — рече Роланд.
— Познаваш ли и тримата?
Стрелеца кимна. Знаеше кои са, макар никога преди да не бе срещал Моузес Карвър, мъжа в средата. Съдружникът на Дан Холмс и кръстник на Одета Холмс. Фотографията го показваше като седемдесетгодишен жизнен и енергичен мъж, но през 1986 трябваше да е поне на осемдесет. Вероятно на осемдесет и пет. Разбира се, напомни си Роланд, не трябваше да забравяме джокера — чудотворното цвете, което растеше във фоайето на сградата. Розата беше извор на младостта толкова, колкото костенурката в малкия парк беше истинският Матурин, ала нима можеше да се отрече, че притежава определени благотворни качества? Че е способна да лекува? Нима деветте години живот, които Арон Дипно бе получил между седемдесет и седма и осемдесет и шеста, се дължаха единствено на хапчетата, заменили Първоначалието и медицината на древните? Въпросите бяха риторични. Тези трима мъже — Карвър, Кълъм и Дипно — се бяха събрали по един почти вълшебен начин, за да бранят розата в залеза на живота си. Стрелеца бе убеден, че от тяхната история би излязла невероятна книга, едновременно трогателна и завладяваща. Що се отнася до обяснението за дълголетието им, то бе съвсем простичко — розата бе изразила своята благодарност.
— Кога са починали? — попита той.
— Джон Кълъм си отиде пръв — през осемдесет и девета — съобщи му Нанси Дипно. — Стана жертва на престрелка. Умря в болницата след няколко часа, но те му стигнаха, за да се сбогува с всички нас. Беше в Ню Йорк за ежегодната среща на борда на директорите. Според полицията се отнася за въоръжен грабеж, излязъл извън контрол, но ние смятаме, че е бил застрелян от агент на „Сомбра“ или „Норт Сентрал Позитроникс“. Най-вероятно от някоя отрепка. Това не е първият опит за покушение над него.
— „Сомбра“ и „Норт Сентрал Позитроникс“ са едно и също нещо — каза Стрелеца. — Те са представителите на Пурпурния крал в този свят.
— Известно ни е — отвърна красивата дама и посочи към мъжа в лявата част на снимката, на когото приличаше. — Чичо Арон живя до деветдесет и втора. Вие сте се запознали с него през… седемдесет и седма?
— Да — кимна Роланд.
— Тогава никой не би повярвал, че той ще живее толкова дълго.
— И той ли бе убит от слугите на Краля?
— Не, ракът го довърши. Издъхна в постелята си. Бях до него в сетните му мигове. Последните му думи бяха: „Кажи на Роланд, че дадохме всичко от себе си.“ Ето, казах ви го.
— Благодаря, сай — промълви Стрелеца с дрезгав глас. Надяваше се придружителката му да не вземе тона му за проява на неучтивост. Мнозина бяха дали всичко от себе си за него, нали така? Мнозина… като се започне със Сюзан Делгадо преди цяла вечност.
— Добре ли сте? — попита съчувствено тя.
— Да — рече той. — Нищо ми няма. Ами Моузес Карвър? Той кога почина?
Тя повдигна вежди, след което се засмя.
— Какво…
— Вижте сам!
Посочи стъклените врати. Към тях пристъпваше някакъв съсухрен старец с пухкава снежнобяла коса и вежди — в момента минаваше точно покрай жената на писалището, която си говореше сама на себе си. Кожата му беше тъмна, ала тенът на младата дама, която го подкрепяше, бе по-тъмен и от неговия. Мъжът бе висок — навярно към един и деветдесет, ако изправеше раменете си, — но придружителката му бе още по-висока. Лицето й, макар и да не можеше да се нарече красиво, беше симпатично и излъчваше вродено благородство.