Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Насам — прошепна му тя.
На двайсетина крачки от тях пред една врата видя малка групичка с разтревожени лица. Рицар от Дворцовата стража седеше на стол, превит одве, хванал глава в ръце, със заровени в къдравата коса пръсти. Останалите трима мъже стояха скупчени и настоятелният им шепот отскачаше от стените и се носеше по коридора към Глокта.
— Ти няма ли да дойдеш?
Витари поклати глава:
— Мен не ме е викал.
Тримата вдигнаха погледи и впериха очи в куцащия към тях Глокта. И каква група само, последните, които очакваш да завариш да си шепнат в коридор на двореца преди изгрев-слънце. Лорд-шамбелан Хоф беше облечен с набързо намъкнат халат. Пълното му лице беше сковано от ужас, сякаш току-що се събуждаше след кошмар. Едната яка на измачканата риза на лорд-маршал Варуз стърчеше нагоре, а сивата му коса беше в пълен безпорядък. Бузите на върховния правозащитник Маровия бяха дълбоко хлътнали, а очите му — зачервени. Прежълтялата му ръка леко потрепери, когато посочи вратата.
— Вътре — прошепна той. — Ужасна работа. Ужасна. Направете каквото можете.
Със смръщено лице Глокта подмина хлипащия рицар и прекрачи прага.
Озова се в спалня. Великолепна при това. Но да не забравяме, че сме в двореца все пак. Стените бяха облепени с ярка коприна и окичени с тъмни маслени платна в антични позлатени рамки. Имаше огромна камина, издялана от червен камък като кантикски храм. Огромното легло имаше четири високи колони, чийто балдахин сигурно покриваше повече площ от цялата спалня на Глокта. Завивките бяха отметнати, смачкани на топка, но от обитателя на леглото нямаше и следа. Един от високите прозорци беше открехнат и от сивия свят навън в спалнята нахлуваше хладен ветрец, от който пламъците на свещите танцуваха.
Почти в средата на стаята стоеше архилектор Сълт и гледаше мрачно към пода от другата страна на леглото. Ако Глокта бе очаквал да го види раздърпан като колегите му отвън, щеше да остане силно разочарован. Бялата му роба беше безупречно чиста, бялата коса — прилежно сресана, а облечените в бели ръкавици ръце бяха внимателно скръстени пред него.
— Ваше Високопреосвещенство… — започна Глокта, докато пристъпваше към него.
И тогава забеляза нещо на пода. Тъмна лъскава течност на пода, черна на слабата светлина на свещите. Кръв. Защо ли не съм никак изненадан.
Пристъпи още малко напред. На далечния край на леглото лежеше по гръб трупът. Белите чаршафи и стената отзад бяха опръскани с кръв, а тъмното дърво — омазано с нея. Кантовете на полупрозрачните завеси на прозореца бяха пропити с кръв, а разкъсаната нощница на трупа беше направо подгизнала. Едната ръка на тялото беше свита, а другата — изпъната настрани. Точно над палеца на ръката беше разкъсана. По-нагоре в нея зееше дупка от липсващо парче плът. Сякаш е било отхапано. Единият крак беше счупен и извит навътре, а от разкъсаната плът стърчеше бяла кост. Шията беше така прерязана, че главата почти бе откъсната от него. Но лицето нямаше как да се сбърка. Беше обърнато към фината мазилка на тавана и сякаш се хилеше, озъбено и с изхвръкнали ококорени очи.
— Принц Рейнолт е убит — прошепна Глокта.
Архилекторът вдигна ръце и започна бавно да пляска с два пръста по отворената длан на другата си ръка.
— Невероятно. Именно заради тази ти прозорливост изпратих да те повикат. Да, принц Рейнолт е убит. Трагедия. Кощунство. Това е удар в сърцето на цялата нация, на всеки поданик. Но не това е най-лошото — Сълт въздъхна дълбоко. — Кралят няма братя и сестри, Глокта, разбираш ли какво означава това? А сега вече няма и наследници. И откъде, мислиш, ще дойде следващият ни бляскав владетел?
Глокта преглътна. Разбирам. Ама че неприятност.
— От Камарата на лордовете — отвърна.
— Избори — усмихна се презрително Сълт. — Камарата на лордовете ще избира следващия крал. Няколкостотин алчни малоумници, които без чужда помощ не могат да изберат обедното си меню.
Глокта преглътна отново.
Бих се присъединил към тревогите на Негово високопреосвещенство, ако и собственият ми врат не беше на дръвника редом с неговия.
— Не сме много популярни в Камарата на лордовете.
— Те ни хулят, Глокта, повече от всеки друг. Заради действията ни срещу гилдиите, срещу губернатор Вурмс и стотиците други. Никой от благородниците няма доверие в нас.
Значи, ако кралят умре…